Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Включва компютъра и прочита пълния доклад от Кирстен, после проучва снимките от местопрестъплението. Извадени и обърнати чекмеджета, разбити вази, изпразнени кошчета за боклук. По пода са разпилени кафе, захар, шоколад, ориз и зърнени закуски. Дрехите на Софи са разкъсани и разрязани на парчета. Включително и тези, които е носила в последните минути от живота си.

Мици проверява доклада на патолога. Момичето е било жестоко пребито. Удряно по лицето. В стомаха и гърдите. Има следи от наранявания и натъртвания в областта на устата, вагината и ануса.

Някой новобранец би описал сцената като място на изнасилване и обир. Всеки би помислил, че престъпник е влязъл да търси пари и е дал воля на сексуалния си нагон, когато е намерил само момиче в апартамента.

Но Мици е по-наясно с нещата.

Каквито и изследвания да се направят на намерените секрети, няма да има следи нито от сперма, нито от ДНК. Момичето не е било изнасилено, а претърсено. Следите от ожулване по китките на Софи и от памучни конци в устата ѝ показват, че е била вързана, бита и разпитвана от някой безмилостен злодей, търсещ нещо конкретно.

Мици отваря калъфа на лаптопа и вади оттам флашката.

Трябва да е било това.

След снимките от аутопсията, не се съмнява, че Софи е казала на мъчителя си как е дала флашката на агентката от ФБР. Сигурно е изплюла тази информация още при първия удар в лицето, но убиецът я е изтезавал само за да е сигурен, че му казва истината.

Сега ще тръгне след нея.

Или той, или хората, които му плащат за уменията да убива.

83

ЛОНДОН

Анджело Марчети се събужда от болка.

Беше станало почти четири, когато сестрите от „Свети Томас“ приключиха със закърпването му. Имаше някои неловки моменти. Първият – когато му се наложи да пусне петдесетачка в ръцете на една сестра и да ѝ разкаже историята за ревнивия съпруг, прибрал се по-рано от командировка. Ако не го бе сторил, жената щеше да извика полиция. И вторият, когато си тръгна и видя как линейката разтоварва двама от типовете, които беше прострелял.

Като изключим това, можеше да се нарече късметлия. Раната беше дълбока само пет сантиметра и не бе засегнато нищо освен мазнините по бедрата му.

Рови в малкия бял плик, който му бе дал аптекарят в болницата, и взема две обезболяващи с последните глътки от водата, която е оставил до леглото. През следващия час спи непробудно. Потъва в лека лечебна дрямка, благодарен за възможността да не мисли.

Събужда се в осем и се взира в дигиталния часовник, който зарежда и айфона му. Във Вашингтон е три сутринта и там една продавачка също спи, но вече никога няма да се пробуди, защото той беше платил да я убият.

Сяда в леглото и кръвта нахлува в главата му. Усеща вината почти физически, нараства в черепа му като тумор. Знае, че не бива да мисли за това. Не може да си позволи чувството да го погълне.

Момичето е нещастна случайност. Косвена жертва. Това е. Но колкото повече се опитва да я забрави, толкова повече го преследва нейният призрак.

Затътря се към банята и поглежда пропитата с кръв марля на бедрото си. Иска му се да го бяха убили тази нощ. Иска му се тези гаменчета да бяха по-опитни и да го бяха отървали от нещастието.

Пуска душа и се опитва да си припомни какво трябва да направи.

Днес е началото на още един ден. Поредната серия от кървави стъпки в потъващите пясъци на греховете му. И ако не получи това, от което се нуждае, вероятно ден и за още едно убийство, което ще оскверни душата му.

84

СОХО, ЛОНДОН

Бронти чука на вратата на Мици, за да я заведе на закуска. Тя му отваря и веднага изстрелва новината от предишната вечер:

– Софи Хъдсън, асистентката на Голдман, е убита в апартамента си.

– Кога? – пита той, затваряйки вратата зад себе си.

– Вчера. Обадиха ми се от полицията във Вашингтон точно преди да си легна. Някой я е изтезавал, после ѝ е счупил врата. Работа на професионалист, както личи от снимките от аутопсията. Завъртане и прекършване, което е много по-трудно, отколкото изглежда по телевизията.

Бронти трепва.

– Прекалено образно, Мици! Трудно понасям смъртните случаи преди кафе и закуска.

– Мисля, че някой търси флашката, която тя ми даде – Мици му подава двата листа, които е принтирала преди повече от час в бизнес центъра на хотела. – Отгоре е копието на разкодирания текст, който Вики ни изпрати снощи. Под него е нов откъс, който току-що ми препрати от криптолозите.