Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Откъс от файла, наречен „Артуров цикъл”:

Внимавай ти, който дръзна, тез страници свещени да обърне и да сведе глава към думите, понесли товара тежък на безмерни векове.

И сигурен бъди, че твоят дух е силен и може да ги подкрепи, че ти си благороден рицар, достоен за смисъла на тези редове.

Бъди уверен, че куражът е твой единствен повелител, а нежността и добротата са свили дом в сърцето и ума ти.

Съмнение да не таиш в добродетелта и непокваримостта си, понеже туй е текст, написан с кръв свещена, и по божественото право той огледало е на твоята душа.

Ако за туй не си достоен и си лишен от качествата нужни, търсенето на тайните на владетеля, известен с много имена, ще доведе не само до смъртта ти, но и до унищожение на задгробния ти път. Предупреден си – ако Мракът намери дом у тебе, в замяна ти не ще намериш дом в земята обетована и греховете ти ще прокълнат рода ти.

Не пренебрегвай словата ми, защото аз съм магьосникът, създал истинския цар, онзи, който бе, е и винаги ще бъде.

Аз съм този, който изкова съвършенството в човешки образ и дари душата му с човешка смъртност, аз съм този, който смеси истината и измислицата, за да сътвори облаците, които замъгляват вековната история.

Знай, че познанието нивга не е абсолютно. Научи го или никога няма да проумееш Артуровия цикъл, който се върти редом с планетите и оформя историята на Земята.

Всеки човек се ражда. Всяка вяра има начало. Всеки цикъл започва отнякъде.

Ами ако най-могъщите цикли са били сътворени наведнъж, цели? Ако, подобно на разтопено желязо, са били излети в цялостен калъп? Дали началото на такъв цикъл би бил мигът, в който горещият метал докосва студения? Или сътворението му лежи в създаването на самия калъп? Или е в ръката на човека, създал калъпа? Или в телата на тези, създали човека, създал калъпа? Или е в ума и сърцето на онзи, който си е представил всичко това? Виждаш ли колко сме немощни, когато се налага да говорим за началата и краищата, за пространството и времето и за нашето място сред тях.

За да отделиш великите хора от великите митове, които ги обграждат, трябва да разбереш как е изкован Железният цикъл. Защото Царят на царете е Железният човек. Вярата е калъпът и поколение след поколение вътре се излива нов човек. Век след век стоящите край него го сочат и твърдят, че той е бил единственият, е единственият или ще бъде единственият.

Затуй за тез, които описват подвизите и делата му, често изглежда, че той не е един, а мнозина; или че е безсмъртен и живее вечно, или че никога не е живял.

Бъди внимателен, дорде дириш познанието.

Пътят е дълъг, а пътешествието – гибелно.

Знам го, защото съм пропадал хиляди пъти в каменистите му дупки и съм потъвал десетки хиляди пъти в адските му езера.

По-добре е да живееш щастливо в Невежество, отколкото да изпитваш несподелената любов към Познанието. Помни, Невежеството е баща на Покоя, а Покоят няма предразсъдъци. И Невежеството, и Покоят могат да покълнат щедро както в почвата на Измамата, така и в земята на Честността.

Бронти свежда листа и вижда, че Мици очаква коментара му.

– Без да съм видял повече от текста, ми е трудно да кажа нещо по-конкретно. Лесно мога да направя някои глупави предположения...

– О, за бога, Бронти! Заради това убиват хора. Просто ми кажи какво мислиш, без да увърташ.

– Добре. – Той кимва и се заглежда отново в листа, прокарвайки пръст по редовете. – Ето тук авторът твърди, че е магьосник. Тук говори за Артуровия цикъл и ролята му във Вселената. Казва, че той е магьосникът, създал „истинския цар“. – Млъква, за да види дали тя е направила връзката. – Звучи ли ти познато?

– Аха, мисля си за супергерои. Особено за Железния човек и колко сладък е Робърт Дауни-младши в тази роля и по принцип.

– Мисли за Бог вместо за Холивуд.

– Чакам ти да ми го обясниш.

– Забрави крал Артур за малко. Това е история за Бог, нашия Отец – той е магьосникът, и за Исус Христос, истинския цар. Става дума за това как Исус е бил създаден от божествената сила, как е умрял, но никога не умира, как е възкръснал и все още е сред нас. Как някои хора вярват в него, а други мислят, че е само легенда, мит, история за деца.

– Мамка му. Наистина ли? – Мици взема листа от ръката му. – Сериозно ли виждаш това тук?

– Нима Христос не е Царят на царете, истинският цар?