Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Настава лудница. Униформените полицаи вляво от него замръзват на място. Един от тях говори нещо по радиопредавателя в ръката си. Друг плъзва внимателно пръсти към пистолета си. Вдясно, на около петдесет метра, Антун забелязва познато лице.

Набил.

Ръководителят на терористичната клетка се обръща и се отдалечава забързано.

Антун знае какво ще се случи. Затваря очи точно преди дистанционно детонираната експлозия да разкъса тялото му на хиляди парченца.

51

ВАШИНГТОН

Мици и Ирландеца тъкмо излизат от централата на полицията, когато новината гръмва.

– Бомбен взрив на Гранд сентръл! – чува се вик от стария служител на рецепцията. – Настанал е истински ад!

Двама полицаи изтичват забързано край него.

– Повече от сто убити – чете на глас надписите от екрана на обърнатия към него телевизор, който околните не виждат. – Може би поне още толкова ранени. Репортерът казва, че взривът се е чул на близо два километра.

Мици ругае.

Ирландеца се навежда над бюрото, за да види телевизора.

– Казват ли дали някой е поел отговорността?

– Още не.

Униформеният решава, че новината е толкова важна, че няма проблем да увеличи звука на телевизора.

Журналистка на около четиридесет години се опитва да направи репортаж на живо от мястото на събитието. Неспирният вой на линейките и на пожарните коли се бори с нея за място пред камерите.

– Взривът е станал малко преди шест следобед, в разгара на пиковия час, тук, в центъра на Ню Йорк. В този момент гарата – шестото най-посещавано туристическо място в света, е била най-натоварена. Първоначалните полицейски доклади твърдят, че взривът е предизвикан от бомбаджия самоубиец. Свидетелите го описват като мъж в края на двайсетте, може би трийсетгодишен, среден на ръст и с нормално телосложение. Полицаите разследват версии, според които той се е борил с друг мъж на тротоара, преди да покаже на хората жилетка с експлозиви и да детонира бомбата.

Камерата показва общ кадър, а на екрана се изписва телефонен номер, на който може да се позвъни за информация за загиналите и ранените, ако хората се тревожат за близък, любим или приятел, който може да е бил на гарата.

За Мици видяното и чутото е достатъчно. Всичко оттук нататък ще бъде само разтягане на новината – хората от телевизията ще се опитат да си свършат работата и ще депресират всички останали.

Излиза навън. Мисли за Джейд и Амбър, за Рут и Джак с месестите ръце, дори за онзи лентяй, бившия ѝ съпруг. Благодари на Бога, че са в безопасност в добрата стара Калифорния, а не в Ню Йорк, новата бомбена столица на света.

След няколко минути Ирландеца се появява, рошейки и без това разчорлената си коса, сякаш проверява дали не е започнала да пада. Поглежда назад към участъка.

– Новината някак отне блясъка на успешната среща с капитана.

Тя не го слуша.

– Имаш ли нещо против да се върна в хотела и да проверя дали не мога да си уредя полет обратно за утре сутринта? Предполагам, че от Сан Франциско ще мога да ти бъда точно толкова полезна, колкото и оттук.

Той би предпочел тя да остане, но разбира желанието ѝ да се прибере.

– Разбира се. Дай ми минутка и ще те закарам обратно.

– Не е необходимо. Изглеждаш така, сякаш всеки миг ще припаднеш. Ще си взема такси.

– Бих искал да те закарам. Стига да нямаш нищо против да поседиш още малко сред боклука в колата ми.

Тя оценява жеста му.

– Предполагам, че ваксините ми за тетанус и холера ще издържат едно последно пътуване в твоя боклукомобил.

52

БЪКИНГАМСКИЯТ ДВОРЕЦ, ЛОНДОН

Телефонът за специални случаи вибрира в джоба на официалния черен костюм на Оуен.

– Много съжалявам – обръща се той към канадския посланик. – Обаждането е спешно и трябва да вдигна.

Не изчаква да чуе отговора на дипломата и натиска копчето веднага след като успява да стигне на уединено място в коридора.

– Здравей, Гарет!

– Антун е мъртъв.

– Мили боже!

– На Гранд сентръл в Ню Йорк е избухнала бомба и той е замесен в инцидента.

Оуен усеща, че му прилошава. Чувства се зле. Зле и гневен. Опитва се да запази военното си хладнокръвие.

– Предполагам, че експлозията е дело на терористичната клетка, в която беше внедрен. Клетката на Набил.

– Така е. Следим Набил постоянно.

Оуен изпитва желание да го убие. Да го убие веднага, в същата минута. Но знае, че това не е решение.

– Табризи е ръководител на клетката, но той не е главният в тази организация. Всъщност най-вероятно е тяхната най-слаба брънка.