Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Това ще помогне всичко да мине гладко. В случай че размислиш за своето изкупление и отново се превърнеш в страхливец.

Той се ухилва, разкривайки жълтите си зъби, и прибира дистанционното в джоба си.

Младият агент на ТСОА наблюдава през прозореца как светът забързано се стрелка покрай него. Гледки, които може би никога вече няма да види, фигури и лица изпълват въздуха и отлитат като безгрижни мушици.

Вече е почти пет следобед, което означава, че скоро ще попаднат в задръстването на пиковия час. Пътуването до Гранд сентръл вероятно ще отнеме около петдесет-шейсет минути. В най-добрия случай през тези шейсет минути ще има възможност да се измъкне от най-големия капан в живота си. В най-лошия – ще свърши разпилян на парчета, заедно със стотици, може би дори хиляди други хора.

Знае, че това не е първият път, когато гарата е обект на нападение. Точно двайсет и пет години преди 11 септември група хърватски националисти поставят бомба в шкафче на гарата и по същото време отвличат самолет. 28В онзи случай обаче терористите променили решението си. След като заявили политическите си искания, разкрили на властите местоположението на бомбата и дали указания за обезвреждането ѝ.

Антун знае, че днес няма да има промяна, ничие сърце няма да трепне.

Защото „Ал Кайда“ няма сърце.

Едва когато се качват на платения мост „Робърт Ф. Кенеди“, на около осем километра от целта, Аасиф поставя и двете си ръце на волана. Антун плъзва закопчаните си с белезниците китки надолу зад гърба си, към катарамата на предпазния колан, и започва да ги отваря.

Екскурзионен автобус, пълен с малки деца, минава покрай вана.

Развълнувани лица са долепени до прозорците.

Той се поколебава.

Аасиф поставя обратно ръката си на джоба с детонатора и слиза от моста.

Моментът е пропуснат.

Следващите шест километра минават в мълчание. Стигат до изход номер 11 от магистралата и се присъединяват към оживения трафик на „Източна 53-та“, после директно се натрисат на задръстването на Второ авеню.

Антун усеща как сърцето му блъска в гърдите. Остават им по-малко от два километра, но са обградени от коли. Експлозия тук ще бъде почти толкова ужасна, колкото и на гарата.

Аасиф забелязва тревогата, изписана на лицето му.

– Бъди търпелив, почти стигнахме. Предлагам ти да прочистиш ума си и да се подготвиш за най-великия миг от жалкия си живот.

Трафикът внезапно се раздвижва. Колите запълзяват напред. Ванът завива по 42-ра улица и Антун вижда очертанията на гарата. Времето сякаш изведнъж започва да тече на бързи обороти. Последните мигове от живота му препускат бясно край него към края.

Аасиф настоява да преговорят плана още веднъж.

– Ще спра близо до хотел „Гранд Хиат“, после ще излезем и ще тръгнем към главния вход. Ти ще влезеш и ще продължиш да вървиш. Брой до двайсет и после детонирай бомбата. Аз ще бъда от отсрещната страна и също ще броя. Ако след двайсет секунди не чуя нищо, ще натисна моя детонатор. Разбираш ли?

Антун кимва.

Присъединяват се към редицата коли и жълти таксита около хотела и стигат с бавен ход от другата страна на гарата.

Аасиф спира колата, дърпа ръчната спирачка и изважда ключа, висящ на ключодържателя. Преглежда всички ключове, докато намери този за белезниците и ги отключва.

Антун потърква китките си. Разкопчава предпазния колан и отваря вратата. Навсякъде около него има тълпи хора. Шумовете, миризмите и светлините на ранната привечер му се струват по-ярки и по-наситени със смисъл, отколкото някога е подозирал.

Вдишва с пълни гърди това, което може да е последният му дъх, и изчаква Аасиф да заключи вана и да се присъедини към него.

Едрият мъж върви редом до Антун, докато се запътват бавно към входа, после поставя ръка на рамото му и го спира.

– Тук ще те оставя, братко мой.

Показва му напомнящо детонатора, който стиска здраво в дланта си, докато разтваря широко ръце, за да го прегърне.

Антун знае. Това е единственият му шанс. И действа.

28На 10 септември 1976 г. петима членове на „Борци за свободна Хърватия“ отвличат самолет на „Tранс уърлд еърлайнс“ – Полет 355. Организацията се бори за обявяване на независимостта на Хърватия от Югославия. На Централната гара е поставена бомба, за която те сами съобщават на властите. При обезвреждането ѝ загива един полицай. – б. пр.

49

ГЛАВНО ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ, ВАШИНГТОН

Капитан Зак Фуло се е подпрял на лакти на отрупаното с документи бюро и слуша търпеливо, докато Ирландеца преразказва случая. От време на време поглежда към жената от ФБР, за да види дали изражението на лицето ѝ ще разкрие някакво несъответствие или несъгласие с думите на лейтенанта.