Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Преди да тръгнат за Вашингтон, Ирландеца и Мици си поръчват специалитета на заведението – голям хамбургер с пържени картофки и лучени кръгчета.

Ястието е повече баласт, отколкото храна, и след като приключват с оргията от сол, въглехидрати, мазнини и протеини, и двамата признават, че е трябвало да си вземат пилешка салата.

Ирландеца отива за сметката, а Мици излиза навън, за да се обади на спокойствие на дъщерите си. По-точно, да се обади на Джейд, защото знае, че Амбър ще е някъде наблизо, а Джейд ще се подразни, ако не звънне първо на нея, докато Амбър никога не се сеща за такива неща.

– Привет! Как си, сладурче?

Джейд в момента чете списание и отвръща отегчено:

– Добре съм.

Мици се опитва да остане въодушевена.

– Какво правите?

– Нищо особено. Мотаем се.

Толкова ѝ се иска общуването с дъщеря ѝ да е по-лесно.

– Някакви проблеми?

– Не знам. Чичо Джак замина на гости на някакъв приятел. Тази сутрин ги чух да се карат с леля Рут.

– За какво? – пита Мици с разтуптяно сърце.

Джейд най-после зарязва статията за тийнейджърския секс със заглавие „Трябваше ли или не?“ и се съсредоточава.

– Беше свързано с теб. Чичо Джак каза, че си шибана кучка, а леля Рут го зашлеви през лицето и му каза да се разкара от дома ѝ.

Мици си поема дъх.

– Леле... Чудя се с какво ли толкова съм го подразнила.

– Може би със същото, с което дразнеше татко! – отвръща Джейд с ясното съзнание, че този коментар няма да остане без последствия, затова бързо се провиква: – Амбър! Мама е на телефона; иска да говори с теб.

Мици е зарязана сама с кипящия ѝ гняв.

Другата ѝ дъщеря вдига телефона.

– Мамо?

Тя преглъща гнева си.

– Здрасти, миличка. Как си?

– Добре съм. Кога си идваш вкъщи? – пита момичето, но се поправя веднага. – Искам да кажа, у леля Рут?

– Може би утре. Най-късно вдругиден. Забавлявате ли се?

– Да, забавляваме се. Поне аз и леля Рут. Джейд... нали знаеш, тя си е Джейд. Правим кексчета. Леля Рут изпече едно гигантско. Ще го видиш, мамо. По-голямо е от капака на кофа за боклук, наистина е сууупер голямо!

– Звучи страхотно. Какво е на вкус?

– Шоколадово. Може ли да е друго освен шоколадово?

Мици се разсмива.

– Не, естествено, че не. Шоколадът винаги е добра идея, а гигантско шоколадово кексче е супердобра идея.

– Точно така! Искаш ли да говориш с леля Рут? Ще я повикам.

Мици се поколебава.

– Не. Не е нужно да я прекъсваш, заета е в кухнята. Просто ѝ кажи, че я обичам. И теб обичам, миличка.

– И аз те обичам, мамо.

– Амбър, прегърни и целуни сестра си от мен и ѝ кажи да не бъде такъв киселаж.

Амбърд се разсмива.

– Добре. Обичам те, мамо.

Мици я чува как крещи „Киселаж!“ през стаята, преди да затвори телефона.

Ирландеца стои до тауруса, опрял ръце на капака, и изглежда така, сякаш всеки миг ще повърне.

Не е готова да отиде при него. Все още мисли за децата си и как Джейд я вини за раздялата с баща им. Мисли и за Рут и за това, че тя вероятно също ще я обвини за собствената си раздяла с Джак.

47

ЛОНДОН

Бронираният „Бел“ получава разрешение да навлезе в защитената зона на въздушното пространство около Бъкингамския дворец и каца на кралската площадка за хеликоптери.

Въоръжената охрана осъществява визуална проверка още преди да позволи на Оуен да пристъпи извън хеликоптера. След като е проверен, е съпроводен навътре от цял батальон охранители и пехотинци.

Докато върви по главния коридор, Гуин си спомня как преди петнайсет години беше дошъл тук, за да получи дипломатически пълномощия. Тогава бе осъзнал, че предците му са посещавали това място много преди кралското семейство. Членовете на рода Гуин са били чести гости още по времето, когато сградата е била просто градски дом на Бъкингамския херцог.

Но чувството на фамилиарност не му пречи да се възхити на безценните произведения на изкуството, закачените по стените. Картини от Рембранд, Вермеер, Ван Дайк и Рубенс – част от кралската колекция, една от най-ценните в света.

Минава покрай тронната зала и нейната арка, подкрепяна от две крилати фигури на богинята Виктория, държащи венци над трона. Подминава гигантската бална зала в Източната галерия, мястото, в което се провеждат кралските балове и дипломатически приеми.

Охраната го оставя да чака в Белия салон – името го забавлява, защото салонът е всичко друго, но не и бял. Падащите от тавана до пода завесите и драпериите, столовете и диваните, възглавниците и табуретките за крака, параваните пред камините и дори рамките на гигантските натруфени огледала, които увеличават още повече обширните стени, са или яркожълти, или блестящозлатни.