Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Какво?

– Нека аз да нося жилетката. Мисля, че затова Аллах ме спаси, когато дойдоха американците. Страхливостта ме е подготвяла за този миг.

– Недей – казва Малек бомбаджията. – Не го прави. – Мъжът поглежда Набил. – Прекалено ценен е, за да го жертваме по този начин.

– Моля те – казва Антун и пада на колене. – Нека изкупя вината си, като напиша тази страница от славната ни история. Нека аз бъда Избраният.

44

КЕНСИНГТЪН, МЕРИЛЕНД

За своя изненада Мици открива Ирландеца, седнал до кръгла масичка в ъгъла на заведението само с чаша чисто кафе.

Няма бира. Нито вино. Никакъв алкохол.

Просто кафе.

Замислил се е и не я забелязва, докато тя не се тръсва на стола срещу него.

– Привет, как си?

– Добре.

– Честно казано, не изглеждаш много добре. Всъщност изглеждаш толкова далече от добре, че не съм сигурна, че ще успея да те открия дори с помощта на Гугъл.

– Благодаря, много си мила – тросва се той, а очите му пробягват към сребристата флашка в ръката ѝ. – Откри ли нещо?

– Нищо смислено. Копирах информацията и я пратих в офиса, за да погледнат и те – обяснява Мици и му я подава. – Вземи, оригиналът трябва да е при теб.

– Дай ми я по-късно. Имам дълга история със загубени из баровете вещи.

– Репутацията ти да не е едно от тях?

Ирландеца вдига ръце в знак, че се предава.

Мици пъха флашката в чантата си.

– Това, което видях, потвърждава думите на Софи, всичко е кодирано с някакъв лайнян шифър.

– Това някакъв официален шифър ли е? „Лайнян“ – като „Енигма“ или „Цезар“. 23

– Как можеш да получиш някаква храна тук?

– По старомодния начин. Отиваш до бара и плащаш – посочва през рамото ѝ той. – На дъската зад теб има меню с неща, които вероятно стават за ядене. Да ти поръчам ли нещо за пиене, докато разглеждащ? – пита той и предугажда въпроса ѝ. – Не забравяй, можеш да избираш между кафе, кафе и кафе.

– Тогава ще изпия едно кафе. Обичам го дълго и черно.

На езика му е да каже нещо, за което е сигурен, че ще получи шамар, затова премълчава коментара.

Барът е пълен до пръсване и му отнема цяла вечност да изпълни поръчката и да вземе още едно и за себе си. Ръцете му треперят, докато носи кафетата, и се надява, че Мици няма да забележи пръските, когато слага чашите на масата.

– Сервитьорката ще дойде след минутка за поръчката. Нещо излезе ли за кръста?

– Специалистите смятат, че е келтски, но не струвал много.

– Мислех, че е древен.

– „Стар“ не означава непременно „ценен“.

– На мен ли го казваш?

Тя се разсмива.

Ирландеца се замисля отново за това, което му бе казало момичето.

– Странно е, защото Софи Хъдсън каза, че Амир Голдман е бил готов да плати хиляди за него.

Отпива от кафето и го оставя веднага – още е прекалено горещо.

– Колко точно струва според твоите експерти?

– Няколкостотин долара.

– Тогава защо някой ще убива заради него? – Телефонът му звънва и той поглежда екрана. – От работата е.

Мици наблюдава как отговаря на обаждането и вади оръфан бележник от измачканото си кафяво сако, което мирише на цигари, барове и стотици небрежно изядени обеди и вечери. Прилича на човек, който е паднал на улицата и все още пълзи по тротоара, опитвайки се да се изправи на крака.

Ирландеца затваря телефона.

– Трупът от гората се казва Джеймс Т. Сакони. Двайсет и шест годишен, бивш мошеник, съден за тежка телесна повреда и нападение с нож.

– Откъде е?

– Роден е в Ню Йорк. Има досие в полицията още от детска възраст. Бил е две години в затвора в Чикаго.

– Връзки с мафията?

– Подслушваше ли?

– Италианско име плюс Голямата ябълка и Ветровития град обикновено означават мафия или банди.

– Може би и двете. Известен е като сподвижник на Кайл и Джордан Кол, двамата братя начело на Ем Ес 13Ю – бандата на Мара Салватруча. Започнали са като независима групировка, но сега се ръководят от мафията.

– Чувала съм за тях. Имат вземане-даване с „Кървавите от Комптън“. – Мици отпива от кафето си. – Огледа ли регистрационния номер на джипа, който е карал, преди да го убият?

– Да, проучихме въпроса. Оказа се, че е фалшифициран. Един чист като първия сняг бизнесмен от Анандейл притежава оригинала на табелата и ескалейд, който никога не е виждал нищо по-мръсно от лапите на лабрадора му.

– Така, нека обобщя какво имаме досега. Липсващ ескалейд, който сигурно вече е на другия край на света или поне в Потомак. Двама мъртъвци – единият стар антиквар, другият – известен с връзките си в мафията.