Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Той запалва двигателя.

– Добра идея.

– Кафе. Като казах „пийване“, имах предвид кафе.

Ирландеца оставя заяждането без коментар и подкарва тауруса към Кенсингтън.

– Значи номерът „като жена с жена“ свърши работа? – пита той. Изглежда много доволен от себе си. – Как го изигра? Майчински или като голямата сестра?

– Майчински ? – Мици му хвърля убийствен поглед. – Май искаш да прекараш следобеда в болница?

– Добре де... – ченгето помирително вдига ръка. – Явно не си използвала нежен подход.

– Имаше нужда от леко стряскане, това е всичко.

Мици се заглежда през прозореца, докато пътуват на юг по обрамчения с дървета булевард.

– Красиво е. Далече ли отиваме?

– Прекалено красиво за убийство. Остават ни около пет километра.

Ирландеца пуска радиото, за да убива времето. От евтините колони се разнася кънтри музика.

– На табелата отдясно пише „Рок крийк“ – сочи през прозореца Мици. – Тук ли сте намерили второто тяло?

– Аха. Рок крийк трейл – трийсеткилометрова горска алея от езерото Нийдууд на юг, точно до мястото, където беше заровен трупът.

– Открихте ли кой е?

– Още не. Когато стигнем в хотела, ще проверя отново в службата. Сигурен съм, че от отпечатъците му ще излезе нещо.

Таурусът минава по моста „Ноулс авеню“, после се плъзга до Т-образното кръстовище. Ирландеца подкарва надясно, по „Кънектикът“, към центъра на града и спира пред бяла двуетажна сграда.

– Пристигнахме. Запознай се с новия си дом.

Мици излиза и се запътва към багажника.

Той я изпреварва.

– Отивай да се регистрираш. Аз ще донеса багажа.

Жестът му я изненадва.

– Ще се оправя, няма нужда.

Ирландеца се пресяга и грабва куфара ѝ.

– Позволи ми!

Мици свива рамене и се отправя към хотела. На табелата пише „Силвър фол“. Посипана с чакъл пътека минава през дълга зелена морава, оградена от надвиснали брястове и дъбове. Пластмасовите колела на куфара ѝ тракат шумно на няколко стъпки зад нея.

Малкото лоби е просто квадратно пространство с бели стени и избелен чамов под. Рецепцията е ниско бюро, върху което има монитор, клавиатура и принтер. Зад него се вижда редица месингови ключове, закачени на номерирани кукички.

Млада жена с елегантно черно сако и блуза в седефенобял цвят регистрира Мици в „най-хубавата“ от шестте им стаи.

Ирландеца оставя куфара ѝ до нея.

– Отивам в бара – обявява той. Забелязва неодобрителния ѝ поглед и добавя: – За кафе .

Рецепционистката го упътва.

– Наляво, сър.

Мици се качва по стъпалата, после тръгва по прашния червен килим на тесния тъмен коридор, водещ към стаите.

Стаята е миниатюрна. Купувала си е обувки в по-големи кутии. Безличните кремави стени и тъмният дървен под действат потискащо. Най-яркото нещо вътре е ориенталска на вид ваза с различни цветя, поставена на старо клатушкащо се бюро. Рути сигурно ще знае какви точно са цветята, но за Мици са просто червени големи и кръгли и по-малки яркожълти с мъничко зелено.

Изважда служебния лаптоп и го включва. Докато той зарежда, разопакова багажа си и закачва дрехите във влажния гардероб. Когато лаптопът тръгва, пъха флашката от Софи и я отваря. Вижда само безсмислици.

Четири типа безсмислици, доколкото може да прецени.

Има големи пасажи от цифри и букви. Ред след ред цифри и после ред след ред букви. Никъде няма цифри и букви на един ред. Мици сваля съдържанието на флашката на харддиска си, свързва се с офиса в Сан Франциско и притиска телефона между ухото и рамото си.

Вдигат ѝ почти на мига.

– Вики Кантрел.

– Викс, Мици Фалън е. В Кенсингтън съм и имам данни, които искам да кача. На терминала ли си?

– Да, лейтенант. Дай ми секунда да отворя папката с файловете и да проверя дали всичко е наред.

Мици чува как чевръстите пръсти на Вики тракат по клавиатурата.

– Добре, пращай каквото имаш и аз ще го погледна веднага щом дойде.

Мици използва защитения ФБР портал, за да качи съдържанието на флашката.

– Получих го – казва Вики, докато оглежда файла. – Чакай малко. Това са само цифри и букви. Така ли трябва да изглежда?

– Това видях и аз. Дай го на техниците и криптолозите да поработят по него.

– Ясно.

– Звъня ти и заради кръста. Някакъв успех с твоите специалисти?

– Да. Нека си взема бележките – Вики отваря долното чекмедже на бюрото и вади оттам нова папка с надпис „Убийства – лейтенант Фалън“. – Така... Показах рисунката на някои места и излезе, че експертът по тези неща е професор Куин в „Смитсониан“. Той каза, че никога не е виждал нещо такова от желязо и в института нямат никакви сведения за подобен дизайн на кръстове.