Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Какво не ѝ е наред? Да не е форматирана за макинтош или нещо подобно?

– Не. Наистина са просто букви и цифри.

– Какви? Рецепта за азбучна супа?

– Някаква безсмислица. Единственото, което успях да открия, е един надпис върху самата флашка. Някой е издраскал върху нея „КОД Х“.

Мици хваща миниатюрното устройство между пръстите си.

– И защо ме излъга за това?

Софи гузно вдига рамене.

– Аз съм консултант-продавач в магазин. И вече съм без работа. Реших, че може да ми донесе пари в бъдеще.

– Как?

– Мислех си, че мога да я продам на някой вестник.

– Само така момичето ми! Изкарай някоя и друга пачка от мъртвия си шеф. Нещо друго да си взела и да си забравила да ни кажеш?

– Не – отвръща Софи, като нервно увива кичур коса около пръста си. – Ще ме обвините ли в нещо?

– Засега не. Не е престъпление да се боиш, че оставаш без работа, иначе трябваше да затворим половината страна. Но поумней малко, сладурче, да лъжеш полицаи, вече е престъпление. Късметлийка си, че този път ще ти се размине, но ако се наложи да дойда отново, тогава ще си поиграем различна игра с различен край.

39

НЮ ЙОРК

След шест часа в задушното мазе Антун отива до тоалетната, следван като сянка от Аасиф, който не се доверява на никого. Едва ли се е учил специално на това. Недоверието към хората му е вродено, също като склонността към брутално насилие.

Докато се мие на мивката, Антун наблюдава едрия мъж. Очевидно е, че широките рамене на бияча са оформени от вдигане на титанични тежести и неуморно повтаряне на упражнения във фитнеса. Тънки бели змии пълзят около кокалчетата на пръстите и около китките му – дълги белези от години на улични битки. Антун забелязва точните им места. Всички са защитни рани от дясната страна с изключение на един белег отляво на лицето, без съмнение нанесен с нож от деснорък нападател. Подозира, че нападателят вече няма шанс да се фука с това постижение.

Аасиф откъсва парче от рулото зелена тоалетна хартия, закачено на стената, и му го подава.

– Ето. Побързай.

Антун взема салфетката и много бавно избърсва ръцете си.

– Закъде толкова си се разбързал? Мислех, че хората като теб си падат по такива местенца.

– Като мен ли ? – тросва се той. – Какви са хората като мен ?

Антун се усмихва, докато минава покрай него.

– Знаеш какви.

Аасиф го сграбчва за раменете.

– Кажи го отново и ще издълбая нова дупка в лицето ти.

– Сигурен съм, че ще го направиш. И двамата знаем какво ти се иска да направиш всъщност с някои други дупки.

Юмруците на Аасиф се свиват. Антун се изсмива в лицето му и се връща в стаята. Справял се е и с по-големи и по-зли създания от Аасиф. Най-важното е, че вече знае от какво се дразни горилата и колко бързо се пали.

Заемат местата си в неприветливото мазе и се взират един в друг. И двамата знаят, че времето им ще дойде.

Три потропвания по пода над главите им карат Набил да наруши мълчанието.

– Тя е тук. – Обръща се към Ааасиф: – Донеси жилетката.

40

ГЛАСТЪНБЪРИ, АНГЛИЯ

Наред с дипломатическата кариера и ръководството на ТСОА сър Оуен Гуин е собственик и директор без изпълнителни функции на „Каледвулх етикъл инвестмънт“21, мултимилиардна международна инвеститорска компания, основана от семейството му преди поколения. Патрон е и на повече от дузина благотворителни дейности и като следствие от това първият му пълен работен ден след завръщането в Обединеното кралство преминава в разговори с различните му офиси.

Рицарят отделя време за късен обяд с жена си, после се връща в подземния контролен център на ТСОА за последна среща със секретаря на Вътрешния кръг Ланс Боку.

Най-голямо място в стаята заемат дълга стена с екрани и няколкото редици с терминали и монитори, пред които седят служители и обработват данни от сателитни системи, предоставящи всякаква информация.

Двамата се уединяват в една от четирите ниши с големи бюра и конферентни маси, преградени с плъзгащи се шумоизолиращи стъклени врати.

– Опасявам се, че нямам новини от Антун – признава французинът. – Току-що говорих с Гарет и той каза, че не може да се свърже с него.

Оуен изглежда притеснен.

– Мислех, че сме го поставили под наблюдение?

– Така е. Екипът докладва, че са го видели да се среща с Набил, после са загубили и двамата.

– Как?

– Сменят два пъти метрото, това успяхме да видим, после изчезват.

– А електронното проследяващо устройство?