Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Това е името на компания от испанската столица, лидер в оръжейния свят, която без никакви угризения доставя танкове на Сирия, военни самолети на Иран и ракети на Северна Корея.

Неин изпълнителен директор е Жозеп Мардрид.

Оуен прочита внимателно всяко изречение с ясното съзнание, че някъде в другия край на света Мардрид вероятно чете подробен доклад за самия него и разнообразните му дейности. Ако пророчеството е вярно, скоро двамата ще се срещнат отново. Така, както са се срещнали предците им.

И тогава ще има кръв. Порой от кръв, който ще заличи някои от най-ценните създания, които някога е познавал светът.

20 Звиадисти – поддръжници на първия президент на Грузия Звиад Гамсахурдия, предизвикали Гражданската война в Грузия (1991–1993), действащи все още като терористична групировка. „Върховната истина на Аум“ е сектата на пророка Шоко Асаха, пуснала зарин в токийското метро през 1995 г. – б. пр.

36

БРИТАНСКОТО ПОСОЛСТВО, ВАШИНГТОН

– Тръгваш в грешната посока – Ирландеца сочи с палец към портала, докато рови в джоба си за последната чиста салфетка. – Колата и изходът са натам.

– Никога не съм имала добро чувство за ориентация – отвръща Мици и продължава по алеята, която води към гърба на посолството.

Ченгето се втурва след нея.

– Къде отиваш?

– Гаражът трябва да е тук. Сигурно имаме по-малко от пет минути, преди онзи сладур, специалистът по потулване, да провери какво е станало с нас.

Той подтичва до нея.

– Ей, нямаме заповед за обиск и капитанът дори не знае, че сме тук. Моят задник ще се пържи, ако създадеш някакви проблеми.

– Нали задникът ти беше загрубял и устойчив?

– Излъгах. Задникът ми е мек и нежен като котенце, което...

– Млъкни или още сега ще проверя дали носи на ритници.

Вървят по алеята, която се извива под короните на гигантски дървета. На празното пространство зад сградата са скупчени няколко стари помощни постройки с обширна асфалтова площадка, където са паркирани колите на посолството. От все още мократа земя личи, че току-що са били измити.

Наблизо има колонка за бензин, кутии с масло и дълъг едноетажен гараж с вдигнати догоре ролетни врати. Вътре се вижда тъмнокафяв рейндж роувър, който изглежда на няколко години, а до него – лъскав черен ягуар XJL с всякакви екстри.

Мици пресича паркинга, погледът ѝ минава над покривите на колите. В задната част на гаража се мъдри линкълн MKZ с панорамен покрив.

– Виж ти, късмет! – възкликва тя и прокарва пръсти по излъсканата каросерия, от която още капе вода. – Това не ти ли се струва познато?

– Тазгодишен модел – погледът на Ирландеца се плъзга от емблемата към луксозния кожен салон. – Три цяло и седем литра, шестцилиндров V-образен двигател, перфектна кожа и дървен волан. Говорим за четирийсет, вероятно четирийсет и пет хиляди долара.

– По-добре заложи на петдесет, приятел – Коментарът идва от червенокос мъж в син работнически гащеризон, който изтрива мръсните си длани в още по-мръсен парцал. – Мога ли да ви помогна с нещо?

– Лейтенант Фицджералд от Вашингтонската полиция – показва значката си Ирландеца. – Вие кой сте?

– Час Доукинс. Аз съм главният механик на гаража на посолството. Нещо не е наред ли?

– Имаш ли записи за движенията на колите, Час? Можеш ли да ни кажеш коя кола къде е била и кой я е карал? Коя си карал ти например? – Ирандеца обвинително повдига вежди.

– Аз и останалите момчета не правим нищо друго, освен да тестваме колите, и то основно по частни пътища – маха с ръка към гаража Час. – Всяко излизане на колите се записва. Данните са тук вътре.

Влизат в гаража, който мирише на бензин, газ и спиртни почистващи препарати. Мици се оглежда за охраната, която със сигурност скоро ще се появи.

Час се рови из чекмеджетата на старо дървено бюро, върху което е поставен древен компютър и колекция от мръсни парцали, които отдавна плачат за пране. Изважда синя тетрадка с твърди корици, отваря я и поглежда към ченгетата.

– Кой ден и коя кола ви интересува?

– Миналият петък – казва бързо Ирландеца. Сърцето му направо ще изскочи. – Кой е карал линкълна тогава, да кажем след осем вечерта?

Механикът прокарва пръст по колоните, докато намира името и подписа.

– Господин Далтън.

– Кой е той? – Мици поглежда към черния форд, който рязко спира пред гаража.

– Джордж Далтън. Консул е.

Тя вижда охранителите, които слизат от колата и наместват пистолетите и палките по коланите си.