Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Оуен изчаква да се отдалечат, преди да подхване нов разговор.

– Рицарският кръст върнат ли е вече в гроба?

– Да. Гауин и Данфорт се погрижиха миналата нощ.

– Добре. Все още съм потресен и погнусен, че Анджело е извършил подобно светотатство. Да ограби гроб на наш загинал брат! Гади ми се.

– Гробове. Не забравяй, че е взел три кръста.

– Така е. Как бих могъл да забравя? Имаме трима мъртви братя, позорно лишени от своята чест. Охраната подсилена ли е вече?

– Да. Проверяваме процедурите по охрана и в другите страни – отвръща уверено Ланс. После се поколебава, преди да зададе по-деликатния въпрос. – Искаш ли да помоля Джордж да прегледа британските гробници, или по-скоро ти ще му го кажеш? Те и френските са най-стари и най-ценни.

– Ти му кажи.

Оуен е доволен, че Ланс се опитва да излезе извън границите на своите пълномощия и постепенно се превръща в лидер.

– Приключих тук, трябва да се хващам за работа – казва той, изтрива ръце в платнената салфетка и се изправя на крака.

Ланс го следва.

– Ще дойда с теб. Ако остана, само ще прекаля с кафето.

Излизат от зимната градина и се запътват към главната част на къщата. Дълъг коридор ги отвежда до стълбище, което стига до друга площадка. Двамата мъже се идентифицират с пръстови отпечатъци и скенер на ретината и преминат в проход с дървена ламперия, водещ към три врати.

Помещението вляво е пълно с членове на екипа за наблюдение. Вдясно е личният кабинет на сър Оуен.

А направо е командният център на ТСОА.

19Зимна градина в британските имения. Има прости и функционални правоъгълни форми и наклонен покрив за разлика от лукса и формите на Викторианската градина. – б. пр.

33

БРИТАНСКОТО ПОСОЛСТВО, ВАШИНГТОН

След щателната проверка на охраната Мици и Ирландеца са отведени в чакалнята с високи тавани, пълна с реликви и снимки на поколения британски монарси.

Минава половин час.

Почти несъществуващото търпение на Мици е напът да експлодира, когато се появява рус мъж в син костюм.

– Здравейте, аз съм Ричард Стивънс. Как мога да ви помогна?

Ирландеца му показва значката си, като изсипва дузина намачкани на топка носни кърпички, докато я вади от джоба си.

– Аз съм лейтенант Фицджералд от полицията на Вашингтон, а това е Мици Фалън от ФБР.

Изчаква тя да покаже документите си.

Стивънс взема картите и на двамата и ги оглежда внимателно, преди да им ги върне.

– И сте тук, защото...?

– Разследваме убийство и се нуждаем от помощта ви – пробва с приятелския подход Ирландеца. – Да, знам, че има всякакви процедурни канали и други такива, но съм сигурен, че можем да избегнем цялата официалност с пускането на червения килим и да се опитаме да хванем нашия убиец. Мога ли да ви помоля нещо?

Младото аташе не отговаря.

– Погледнете тези снимки. – Ирландеца отваря кафяв плик и вади снимките, които е поискал от лабораторията късно миналата нощ. – Този линкълн е част от автомобилния парк на британското посолство. Проверихме регистрационните номера. – Подава копията на Стивънс. – Искаме да разберем кой го е карал миналия петък вечерта и къде е сега.

Лекото трепване на лицето на младия мъж подсказва на Мици, че няма да е толкова любезен и услужлив, колкото се надява Ирландеца, затова тя бързичко се опитва да изкопчи поне минимална информация.

– Имате ли записи с движенията на колите си? Може ли да поговорим с някой от шофьорите?

Стивънс връща снимките на Ирландеца.

– Съжалявам, но ще се наложи да минете през ужасяващите процедурни канали . Най-добре началникът на управлението ви да се свърже с Държавния департамент и да помоли да повдигнат въпроса по съответния начин. – Изправя се и демонстративно потупва часовника на китката си. – Сега, опасявам се, ме очакват други задължения.

Мици го притиска.

– Ако вие нямате време, може би шефът ви има. Може ли да говорим с посланика?

– Не е възможно – Стивънс изглежда развеселен. – Ако се бяхте подготвили по-добре, щяхте да знаете, че мандатът на сър Оуен Гуин приключи и той се завърна във Великобритания заедно с екипа си. – Изпреварва следващия ѝ въпрос и допълва: – Аз останах само за да помогна на новия посланик. Той също няма да е тук днес, нито до края на седмицата.

Мици пристъпва напред и агресивно навлиза в личното пространство на аташето.

– Да ви приличам на стара плевня?

Младият мъж я поглежда объркано.

– Моля? Извинете, не разбирам...