Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Очите на французина светват.

– Мислех, че никога няма да попиташ.

Тръгват към къщата, потънали в разговор за общата си страст – древните мечове и историческите битки. Оуен поглежда към старата къщичка на портиера. Черният ягуар го няма. Мирдин вече е заминал.

16Мой скъпи приятелю – фр. ез. – б. пр.

30

ВАШИНГТОН

Ирландеца информира Мици, докато закусват. Обяснява ѝ подробности за двете убийства, за свидетелките, които е разпитал, за заключенията на патолозите и за видеозаписа с кадилака и неговия преследвач – линкълна.

Когато приключват, отнася куфара ѝ до форда и го вкарва в багажника.

Мици сяда на мястото до шофьора и се провиква:

– Мили боже, каква мръсотия!

Подът в краката ѝ е пълен с боклуци.

– Какво караш тук? Освен дизентерия и ебола?! – пита тя и се вглежда по-отблизо. – Празни кенчета от безалкохолни. Намачкани торбички и салфетки от „Събуей“ и „Макдоналдс“. Вестник, не, май е повече от един. Поне десет.

– Обичам да чета.

– Ще ти купя книга за хигиената.

– Принципно тук не се качват много хора.

– Напълно ми е ясно защо. Къде каза, че ще отидем първо – в посолството или при момичето от магазина?

– Посолството. По-важно е – поглежда я Ирландеца. – Любопитно ми е, как се озова в този странен отдел на ФБР?

– Работих по случай, свързан с Торинската плащаница. Знаеш ли какво е това?

– Разбира се. Католик съм. Някога бях от момчетата, които помагат на свещениците. Е, какво излезе – истинска ли е или фалшива?

Мици се разсмива.

– Прекалено дълго е за обяснение. Но след като си имахме работа с многовековна история, религиозни фанатици, политици и коварни италианци, накрая стигнахме до резултат. Използвах го, за да получа повишение на заплатата и билет за извън града.

– Харесваш ли новата си работа?

– Прекалено рано е да се каже. Засега определено надцаква гоненето на бандити из Комптън и Линууд 17 – свива рамене Мици. Поглежда часовника си. – Показах рисунката на твоя кръст на момичето, което прави проучванията в нашия отдел. Тя ще се свърже с професори по история и теолози. Дай ѝ още час и ще ѝ звънна.

– Надявам се да извади късмет.

– Не си ли намерил друга информация?

– Само това, че струва куп пари. Амир, старецът, за когото ти разказах, е изтеглил всеки цент, който е имал, и даже е взел назаем още пари, за да го купи.

– Изглежда, шефовете ти наистина са постъпили умно, като са ни повикали.

– Да бе... – унило клати глава Ирландеца.

– Да бе? Какво означава това „да бе“?

– Означава, че шефовете ми всъщност не са никак доволни, че си тук. Повиках те, без да поискам разрешение.

Мици изненадано повдига вежди.

– О, май обичаш да ти ритат задника?

– Задникът ми е доста стар и твърд и е бил ритан толкова често, че вече не усещам болката.

Отбиват пред главния вход на британското посолство. И двамата веднага забелязват множеството наблюдателни камери, тежковъоръжените охранители с картечници и кучета пазачи.

Ирландеца се показва през прозореца и вдига полицейската си карта пред очите на портиера.

– Разследваме сериозно престъпление и трябва да говоря с посланика или с някой от заместниците му.

Пазачът повдига бариерата.

– Паркирайте ето там и след като приключим с проверката, ще ви съпроводя до задния вход. Някой от служителите на консула ще слезе и ще говори с вас.

– Благодаря – Ирландеца вдига прозореца, минава през бариерата и спира на мястото за посетители.

Мици излиза и оглежда червената тухлена сграда, с покрити с бръшлян стени, големите прозорци и спретнатите градини.

– Не е лошо. Ако се налага, дори бих могла да поживея тук.

17Градчета в Лос Анджелис, Калифорния, известни с високата си престъпност, дело най-вече на банди. – б. пр.

31

БРОНКС, НЮ ЙОРК

Набил Табризи е ръководител на клетка едва от осемнайсет месеца. Фабриката за бомби беше първата му по-отговорна задача и той я провали.

Знае, че нападението на ЦРУ не може да се дължи на късмет. Операцията им бе предотвратена само два дни преди да вдигнат във въздуха половината Уолстрийт. Някой е действал въз основа на секретна информация.

Вероятно дошла отвътре.

Отгледан в Бронкс, на външен вид Набил не се отличава от всеки друг нюйоркчанин, но сърцето и душата му са предани на „Ал Кайда“ още откакто в училище го бяха подигравали и тормозили, защото е мюсюлманин. Много преди братовчед му да бъде пребит до смърт от скинари, задето носи същото име като Халид Шейх Мохамед, един от организаторите на нападението срещу Световния търговски център.