Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Стигат до щанда с понички и застават на опашката. Мици отваря портмонето си.

– Искате ли кафе? Аз плащам.

Мъжът се усмихва доволно.

– Защо не? Средно дънкачино. Мога да хапна и един датски сладкиш с ягодово сирене, ако ви се отпусне от сърцето.

– Шегувате се, нали? Ягодово сирене? Наистина ли има такова?

– Ягодово или ябълково сирене, пробвайте, ако искате.

Мици залага на ягодите и на двойно еспресо. Плаща всичко, а той взема торбичките със сладкишите и кафетата.

– Да седнем и да ги изядем тук – посочва към една маса. – Не обичам да се храня и да пия в движение.

Тя поглежда часовника си.

– Не съм сигурна, че имам време за сладки приказки. Трябваше да се срещна с един човек още преди час.

– Знам. С ченге на име Фицджералд. Вече го срещна. – Ирландеца издърпва един стол за нея. – Сядай и той ще ти разкаже за случая, докато ядем.

15Лапсан сучон – един от най-известните и скъпи сортове чай от Южен Китай. – б. пр.

29

ГЛАСТЪНБЪРИ, АНГЛИЯ

Задната морава на имението блести от игривите капчици роса. Две фигури, облечени в бяло от глава до пети, пристъпват по тревата сред ярката утринна светлина.

Кимват си вежливо, после свежият въздух се изпълва с остро свистене на стомана.

Сър Оуен Гуин и Ланс Боку бяха кръстосали шпаги за пръв път на олимпийските игри, където Франция бе победила Великобритания. В боя се бе изковало искрено приятелство и по-късно Ланс се бе присъединил към Ордена.

Стоманата разсича въздуха. Коленете се сгъват. Пръстите на краката се забиват в земята. Мъжете се въртят, хвърлят се напред и се извиват – елегантни фигури в искрящобели бричове и жилетки. Никой от двамата не мига зад маската. Всяко трепване би струвало скъпо.

Отвъд моравата електронно устройство избипква, отчитайки резултата, и звукът тихо отеква наоколо.

Първа капка кръв за французина – ловък финт, последван от светкавично пробождане в рамото.

Оуен парира нападението с хитрост. Големите му стъпала се движат изумително бързо и леко. За секунда развива скоростта на състезател категория перо. Отбива удара, после напада.

Ланс отстъпва с танцова стъпка назад, отказва се от нападателната тактика и се опитва да остане спокоен. Отблъсква, парира. Отново отстъпва.

Оуен атакува.

Французинът отклонява острието на шпагата и го спира ниско долу, в областта на корема на противника си.

Още едно бипкане. Втора точка за младия мъж.

Докосват остриетата си. Танцът започва отново. В древни времена би завършил с поражение, смърт или – с най-ужасния възможен край – безчестие. Стъпалата им летят напред и назад из влажната трева като лудуващи паленца. Ланс нанася удари ниско долу, после високо. Оуен блокира. И двете остриета се плъзват по предпазителите на дръжките. Погледите на мъжете са вперени един в друг. Мускулите са напрегнати до краен предел. Оуен се навежда напред. Изблъсква противника си. Атакува отново.

Французинът отклонява острието надолу, пристъпва встрани, замахва нагоре.

Трето бипкане.

– Стоп! – Оуен сваля маската с отчаяние. – Все още си твърде добър за мен. – Диша учестено. – Не мога да понеса повече унижение.

– Тогава по-добре използвай дясната си ръка, mon cher ami 16.

– Ако го направя, лявата ми ръка никога няма да се научи да ѝ бъде равна.

Ланс изтрива потта от челото си с длан.

– Дясната ти ръка е толкова добра, че на лявата никога няма да ѝ се наложи да държи оръжие.

Оуен прегръща приятеля си и го повежда към къщата, където вече се приготвя закуска.

– Научи ли нещо повече за нощната акция в Ню Йорк?

– Да. Получихме информация около четири часа сутринта. Двама пленени.

Американците ще ги разпитат по-късно днес. Един от другите, майсторът на бомбите, и Антун са успели да избягат веднага след като антитерористичният отряд е атакувал сградата.

– Антун е добър човек. Пострадал ли е?

– Не. Освен това смята, че прикритието му е солидно и може да остане.

– Това е опасно. Много опасно.

– Нима всичко, което правим, не е опасно?

– В „Ал Кайда“ може да има недостиг на хора, но тези, които са в организацията, не са глупаци. Увери се, че не ги подценява.

– Ще го направя.

Ланс повдига шпагата си.

– Искаш ли да си пробваш късмета за последен път?

В погледа на Оуен проблясва закачлива искра.

– Ще го направя. Но не и с тези игли за шиене. Имам истински мечове и истински ризници. Какво ще кажеш за една кратка тренировка преди закуска с тях?