Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Набил се среща с контакта си в задната стаичка на кабинета на един адвокат, близо до „Станс спортс бар“ 18, на хвърлей разстояние от Стадиона на „Янките“.

Слабият черноок мъж седи в сенките на стаята.

– Бил си предаден отвътре, Набил – Думите увисват във влажния въздух. – Осъзнаваш го, нали?

– Да, напълно, имаме. – Знае, че ако иска да оцелее, трябва да демонстрира едновременно разкаяние и концентрация. – Много съжалявам за случилото се.

– Имаш ли някаква представа кой може да е?

– Не са Абас или Самир. И двамата са задържани от властите. Не е и Тамир, той беше убит.

– Кой остава тогава?

– Халем и Малек са единствените други. Малек правеше бомбите, така че не мисля, че е той.

– Значи може би е Халем. Но кого познаваш най-малко?

Надил се замисля за миг.

– Самир и Халем.

– Този Халем... той избяга ли?

– Не. Все още е наоколо, което ме кара да мисля, че едва ли е той.

Имамът мълчи известно време, после споделя с младежа научения през годините опит.

– Не е невъзможно американците да са арестували един от своите, за да не изглежда виновен. Винаги могат да го освободят по-късно и да кажат, че причината е процедурна грешка.

– Мислите, че може да е някой от арестуваните?

– Не мисля нищо, Набил. Това са твоите хора, ти трябва да мислиш за тях. Да мислиш и да действаш решително. Нима свещената книга не казва: „Бори се с неверниците около теб и нека те познаят твърдостта ти“?

– Да, имаме, така казва.

– Значи това трябва да сториш.

Набил се чувства облекчен. Дава му се втори шанс.

– Ще разбера. Когато погледна в очите им, ще разбера кой ме е предал.

Черноокият мъж вдига ръка и потропва два пъти на стената зад себе си. Сенчестото пространство, в което седи, се озарява от жълта светлина, нахлула през отворената врата. Влиза едър мъж с маслинена на цвят кожа, облечен в широки бели панталони и бял потник, който разкрива мускулестите ръце на редовен посетител на фитнеса. Главата му е обръсната, а ъгловатото му лице е обрамчено от брада, тъмна като очите му.

– Това е Аасиф – обяснява имамът. – Един от най-доверените ми бойци. Най-добрият и най-бруталният, с когото разполагаме. Той ще те закриля и ще ти помогне да научиш истината.

– Благодаря ви – Набил навежда глава с благодарност.

Аасиф излиза от сенките и застава притеснително близо до новия си колега.

– Имам един тест за теб. За теб и за твоите хора – имамът поглежда към застаналия до Набил гигант. – Отведи го в задната стая, Аасиф, и му покажи нашия „детектор на лъжата“.

Измежду сенките Набил зърва отблясък от зъбите на имама, намек за усмивка – нещо изключително рядко за него.

– Върви. Това ще ти помогне да определиш кой е предателят. И едновременно с това да дадеш добър урок на американците.

18Stan‘s Sports Bar – известен бар и ресторант, посветен на бейзбола и отбора на „Ню Йорк Янкис“. – б. р.

32

ГЛАСТЪНБЪРИ, АНГЛИЯ

Закуската е поднесена в красивата Едуардска зимна градина 19.

Златистата светлина на разбуждащата се сутрин пада върху белите ленени покривки и искри по чиниите от китайски порцелан и по сребърните прибори.

Оуен е разсеян. Пророчествата на Мирдин и дългите разговори от предишната нощ не му дават мира. Както и подмолните мафиотски действия на Мардрид в третия свят. Минава време, докато забележи, че до масата се е появил служител в бяла униформа.

– Цейлонски чай, пресни ягоди и кроасан, моля.

Младият сервитьор поглежда въпросително към Ланс Боку, който тъкмо се настанява на масата.

– Само кафе и кроасан. Merci .

Сервитьорът се запътва светкавично да изпълни поръчките.

Ланс кимва към свободното място до масата.

– Лейди Гуин ще се присъедини ли към нас?

– Не, вече е излязла. Очевидно по време на нашата допълнителна тренировка е решила да поязди новия кон, който я хвърли на земята – обяснява Оуен и си личи, че е притеснен.

– Пострадала ли е?

– Само гордостта ѝ. Конят е уелски жребец, много як, бял гигант, който наистина не желае да бъде опитомен.

– Това май е типично за уелсците.

– Така е – усмихна се сър Оуен. – Жал ми е за коня. В крайна сметка Джени ще победи. Винаги успява.

– Затова никога няма да се оженя. Искам сам да ръководя живота си.

– Надявам се някой ден да се почувстваш различно.

Сервитьорът се връща с голям сребърен поднос със закуската. Държи го в ръце, докато млада служителка с черна униформа налива чая и кафето и взема храната от подноса.