– Просто се чудя защо решихте да ме заливате с бяла боя? Какво се опитвате да прикриете?
Тонът на Стивънс се променя.
– Официално ви моля да напуснете. Ако не го направите, ще повикам охраната и ще бъдете отстранени насила.
– Тръгваме си – казва Мици и закачливо го потупва по бузата, докато минава покрай него. – Харесва ми акцента ти, сладурче. Бог да пази шибаната кралица.
34
НЮ ЙОРК
През последните три години Халем Хусейн е доверен член на терористичната клетка на Набил Табризи. Дори за миг никой от групата не подозира, че той е Антун Бхати, отдаден член на ТСОА, тайна организация, известна на малцина в света.
Но днес положението е различно.
След нападението на антитерористичния отряд Антун знае, че Набил навярно ще заподозре него и всички други оцелели като източници на изтеклата към властите информация.
Седи на един от тежките столове, подредени в кръг във влажното мазе на убежището на Уестчестър авеню. Намира се съвсем близо до мястото, където аутобанът „Крос Бронкс“ се засича с метрото на Паркчестър и парка „Хю Джей Грант Съркъл“. Мястото му е непознато. Набил го бе довел, като по пътя смениха поне пет транспорта и предприеха извънредни мерки, за да се уверят, че никой не ги следи.
Той и Малек бомбаджията бяха претърсени и проверени със скенер за „бръмбари“ от мъж, когото Набил представи просто като Аасиф.
Младият ръководител на клетка изглежда притеснен и дистанциран. Отпуска ръце на коленете си и заговаря.
– Един от нашите другари е мъртъв. Другите са задържани от американците. И все пак, вие двамата , Малек и Халем, избягахте невредими. Без рани. Без белези. Без арест. Това, което искам да знам, е защо Аллах е бил толкова добър към вас?
Ниският сивокос бомбаджия отговаря пръв.
– Когато американците взривиха вратата, бях в тоалетната. Това ме спаси от взрива и от куршумите. Славя Аллах и се моля за тези, които нямаха моя късмет. Работата ми ще донесе слава на останалите от екипа ни, кълна се.
Набил поглежда към мъжа до него.
– А ти, Халем?
Антун не бърза с отговора. Поглежда към обувките си и свежда глава от срам.
– Братко! Чакам обяснението ти.
Накрая той вдига глава. Очите му са насълзени.
– Уплаших се. – Спира, за да ги накара да осмислят признанието му. – Бях запратен на пода, когато американците изстреляха експлозивите си, и останах там. – Отново свежда глава, преди да продължи. – Бях прекалено уплашен да не ме убият и не помръднах. После част от покрива се срути и аз се възползвах от шанса да избягам, вместо да остана и да се бия. – Вдига очи. – Бягах и бягах, докато се почувствах в безопасност. Тогава ти звъннах и ти казах какво се е случило.
Набил си припомня собствения си ужас, когато научи за атаката. Халем наистина му се бе обадил пръв, за да го предупреди, и ако не го беше сторил, той може би също щеше да е задържан или убит от американците.
– Сред нас има предател. В това съм сигурен. Може да е някой от вас, може и да е Абас или Самир. В момента не знам кой е. Но ще разбера – уверява ги той. Поставя ръка на рамото на мъжа до себе си. – Аасиф, покажи им как ще научим.
Гигантът бърка в черната торба за боклук, която имамът му е дал, и изважда оттам нещо, увито в светлокафява хартия. Развива го и те виждат жилетка с дълбоки джобове, пълни с експлозиви, и плетеница от цветни жици.
– Тази вечер – казва Набил, – в разгара на час пик, една от нашите сестри ще отиде на Гранд сентръл стейшън и този обикновен сив нюйоркски ден ще влезе в историята.
35
ГЛАСТЪНБЪРИ, АНГЛИЯ
Дневната справка на световните новости, която Ланс поставя в ръцете на Оуен, не се различава много от онази, която няколко часа по-късно ще бъде дадена на президента на Съединените щати.
Но този преглед не е съставен от американските или дори от британските правителствени разузнавателни агенции. Идва от личния наблюдателен екип на артурианците, внимателно подбрана група специалисти, които събират информация за най-големите заплахи за сигурността в света.
Днес досието минава от А до У. От Афганистан и Алжир до Узбекистан. Oт тази азбука на тероризма Оуен се информира за промените в съотношенията на силите, за новите съюзи и успешните и неуспешни акции. Взема един по-ранен доклад за червените кхмери в Камбоджа, звиадистите в Грузия, японската секта „Върховната истина на Аум“, „Хамас“ и пакистанските ислямисти „Харакат ул Ансар“20.
Прочита я, осмисли я, след това се заема с друга папка, която стои винаги приготвена за него. Папката с голям надпис МАРДРИД.
Читать дальше