Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Оуен се разсмива и после се оглежда из голата стая.

– Винаги се чувствам зле, когато оставаш тук, на студено, като отшелник. Можехме да те настаним много по-удобно при нас, в къщата.

– Харесва ми да живея така. Освен това си имам уиски – то ще ме топли.

Старецът отваря бутилката и налива в двете чаши.

Оуен се настанява на един от столовете до масата.

– Когато стигнем в Уелс, позволи ми да доведа хора и да ремонтираме стаите и спалнята ти в кулата. Централно отопление, уплътнение против влагата, електричество. Малко от удобствата на двайсет и първи век.

Мирдин поклаща глава.

– Да имам подслон, е достатъчен лукс. Всичко в повече издига прегради между мен и духовете на природните стихии, с които искам да общувам.

Оуен вдига своята чаша с уиски.

– Това е единственият дух, с който бих искал да имам някакъв контакт. 14

Чукват чашите си и отпиват.

Мирдин оставя своята на масата и преминава направо към причината за посещението.

– Казах ти за последните събития, които нарушиха съня ми. Някое от тези видения има ли вече смисъл за теб?

– За съжаление, да.

– По-конкретно?

Оуен с болка обяснява:

– Анджело Марчети, член на Вътрешния кръг, открадна артефакти и пари от Ордена. Историята е дълга, но в резултат наетите от него хора са отговорни за убийство в Америка – собственик на антикварен магазин...

– Ааа, това е Пазителят на времето.

– На пръв поглед отговаря на твоето видение.

Двамата доливат чашите си.

– Само един ли е мъртъв?

– Не, има и друг.

– Видях кафяв и безшумен звяр, който носеше на гърба си Смъртта и следовниците ѝ.

Оуен кимва.

– Един от мъжете, когото преследваме, е бил в кафяв джип хибрид – кола, която се движи безшумно и се захранва както с електричество, така и с бензин или газ.

Мирдин поглежда в чашата си. Чувства се още по-стар, отколкото е. Обръща тъжния си поглед към Оуен.

– Има нещо, което не съм ти казал все още.

– Тогава, предполагам, сега е времето да ми го кажеш.

Старецът почти се бои да произнесе думите.

– Видях детето.

Оуен изглежда разтърсен.

– То идва.

– Разбирам.

– То идва и с неговата поява ще ни залее река от кръв, която ще погълне страна след страна, континент след континент.

14Игра на думи – spirit – англ. ез. – „дух, душа, призрак“, но също и „алкохол“. – б. пр.

28

ЛЕТИЩЕ „ДЪЛС“, ВАШИНГТОН

Нощният полет от Сан Франциско излита със закъснение. След почти пет хиляди километра стига успешно до дестинацията си, но няма свободна писта. Нощта се превръща в ден.

Накрая го пренасочват към свободна писта, но няма наземен екип, който да ръководи телескопичния пътнически ръкав. Когато пасажерите най-после слизат от самолета, вече минава осем сутринта и Мици е два часа назад от планирания график.

– Благодаря ви, екипът ви пожелава приятен ден – казва усмихнатата стюардеса.

Погледът на Мици може да я вкамени.

От ФБР я бяха накарали да пътува в икономична класа и през целия полет не е мигнала.

За неин късмет носи само малка чанта на колелца като ръчен багаж и минава бързо през охраната.

В чакалнята намира мърляв таксиметров шофьор на средна възраст, който държи картон с името ѝ. Изглежда почти толкова ядосан, колкото е и тя.

– Фалън, това съм аз – маха му Мици.

– Закъсняхте.

Ама че наглост, мисли си тя.

– Да, всички сме прецакани. Запишете ми го на сметката. И добавете още десет долара отгоре, защото имам нужда от кафе, преди да ме откарате където и да било.

Той се разсмива и поклаща глава, изумен, че ще трябва да чака още.

– На две крачки оттук има „Дънкин донътс“, „Грийн лийф“ и „Гуава и джава“. Избирайте.

– „Дънкин“. Другите две звучат прекалено скъпарски, а и нямам никакво намерение да си поръчвам лапсан сучон 15на някакъв пъпчив студент.

– Мога ли да взема багажа ви?

Тя забелязва, че шофьорът лъха на алкохол и изглежда като смазан от влак.

– Няма нужда. Да ви приличам на човек, който не може да влачи мижаво куфарче на колелца?

– Не, не приличате. Но ми се струвате доста нервна – отвръща мъжът и я повежда към кафенето. – Просто се опитвах да бъда любезен.

– Е, във вашия случай щеше да е любезно да си вземете душ след нощния запой.

– Работих до късно и нямах време да се преоблека. Съжалявам. В момента преживявам лош период.

– Е, лошият период не е извинение за лошата миризма. Моят лош период ме преследва още от Лос Анджелис през Сан Франциско и дотук и съм се сблъскала с толкова вонящи на алкохол мъже, че вече не си правя труда и да ги броя. – Мици млъква, защото си дава сметка, че прекалява. – Вижте, съжалявам, че е трябвало да ме чакате. Напомнете ми да ви се реванширам с добър бакшиш.