Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Линкълнът се появява отново. Скъп модел. От новите.

– Мамка му! – възкликва Ирландеца. – Шибаната стара Британия.

Широка усмивка грейва на лицето му, докато се взира в това, което без съмнение е дипломатически регистрационен номер.

24

ВИРДЖИНИЯ

На новия петдесетинчов плосък екран в хола върви вторият полуфинал на „Америка има талант“. Джуджета, поглъщащи мечове, се конкурират с монахини гимнастички за място на финала. Няма как да мечтаеш за по-добро предаване.

Не и когато главата те цепи от напрежение и единственото, което искаш, е да седнеш пред телевизора с питие и разни боклуци за хапване.

Рон Брайър бе имал тежък ден и в момента се чуди дали не трябваше да си купи 3D телевизор като по-голяма награда за тежкия труд, който полага.

Шейсетинчов 3D с интернет. Домашно кино, съраунд звук. На подобно чудо спортните предавания със сигурност ще са върхът!

Но – както обикновено – бе отстъпил пред исканията на жена си. Беше се съгласил на по-малък модел, който подхожда повече на интериора на стаята, на френските прозорци и на камината. Не че някога той или синът му тийнейджър щяха да разберат какво общо имат камината и прозорците с телевизора.

Телефонът на Рон иззвънява.

Съпругата и синът му поглеждат обвинително към блекбърито, което грубо бръмчи и присветва на масичката отстрани, точно до айфона му и до почти празната чаша с червено френско вино.

Не са много хората, които знаят този номер, а тези, които го знаят, са важни. Важни на ниво Белия дом. Важни на ниво началник на държавната администрация или дори президент.

Рон се усмихва извинително, надига се и отнася телефона натрапник в кабинета си. Бърз поглед към екрана му показва, че номерът е скрит.

Началникът на Националната разузнавателна служба отговаря предпазливо:

– Ало?

– Толе Мач – Гласът е спокоен и равномерен, почти без акцент, но очевидно британски. – Танго. Оскар. Лима. Ехо. Майк. Алфа. Чарли.

Седем букви, разделени в две думи, които според уговорката между НРС и партньора от другата страна на линията служат за идентификация. Човекът отсреща е доверен източник. Толкова доверен, колкото изобщо е възможно.

Главният съветник по сигурността на президента на Съединените американски щати се пресяга светкавично към химикалката и листа.

– Разбрано. Моля, продължете.

– Сервизът „При Дени“, срещу парка „Ленард Гордън“ в Джърси. Трябва да сте там тази вечер между полунощ и изгрев слънце. Не по-късно. Вътре спят четирима мъже, заредени с достатъчно експлозив, че да взривят половин Ню Йорк. Един вход, плъзгаща се врата. В готовност са. Пожелаваме ви късмет.

25

ГЛАСТЪНБЪРИ, АНГЛИЯ

Вътрешният кръг се разпуска и бронираните хеликоптери и коли поемат по пътя си.

Само Боку и Далтън остават, за да обсъдят следите по случая с липсващите кръстове и местонахождението на Анджело Марчети.

Оуен и съпругата му вечерят сами. Не са в елегантната трапезария, гледаща към ливадата за игра на крокет, нито в зимната градина с изглед към поляните с рози и езерото на юг.

Вечерят на открито. На върха на Гластънбърийския хълм, чиито пищнозелени обли склонове са облени от черешовите лъчи на слънцето.

На стотина метра под тях въоръжени охранители пазят в подножието на хълма и осигуряват на двойката няколко кратки мига интимност. Всеки, пожелал да се изкачи на това толкова посещавано обществено място, ще бъде любезно помолен да се откаже и възнаграден с каквото е нужно – дори ако за целта са необходими хиляди лири.

Съдържанието на плетената кошница за пикник е почти толкова изумително, колкото е древният пейзаж наоколо. Селски хляб и уелски питки, изпечени през последния час. Биволска моцарела, домати и зелени и черни маслини, доставени същата сутрин от Тоскана. Пресни миди и скариди от близкото крайбрежие, домашно приготвен пастет от фазан и бутилка „Лафит“ от 1982 г. от имението „Ротшилд“ във Франция. Оуен се замисля, че изборът е особено подходящ, защото името „Латиф“ идва от гасконския термин „la hite“, което означава „малък хълм“.

Седят на върха, където преди хиляди години е имало монашеско убежище, а по-късно е бил издигнат свещен параклис. Оттук се вижда впечатляваща гледка – горите на парка „Грейт брийч“, хълмовете Полден и Уест мендип и Брент нол. Но Оуен и Дженифър виждат много повече. Виждат призраците на шамани, друиди и некромансери. Виждат как свети Патрик обикаля страната в търсене на последователи. Как саксонските отшелници се крият в подножието на хълмовете, а келтските племена се събират. Виждат марша на римските легиони и зараждащите се корени на цивилизацията.