Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Секретарят на кръга, Ланс Боку, прочита протокола от предишната среща. Той е в средата на трийсетте, висок, тъмнокос, с широки плещи на плувец и тънка талия на гимнастик. В гласа му се долавя намек за френски произход.

– Някой иска ли да допълни нещо? – пита Оуен.

В стаята настава тишина.

– Тогава отбележи миналото заседание за приключено, Ланс.

Тишината продължава, но този път се усеща повече неловкост. Изпълнена с очакване и страх.

Французинът продължава:

– Стигнахме до проблема с нашия доверен колега. Нашият отсъстващ приятел.

Очите на всички се насочват към празното място на масата.

– Вече е ясно – казва Оуен, – че Анджело Марчели е напуснал Ордена. Зад този му таен живот има друг таен живот. Живот, отдаден на хазарт, кокаин и престъпления. Анджело е бил разорен. Личните му сметки са били фалшифицирани и той е обявил банкрут.

В стаята се надига изненадан шепот.

– Моля ви, не съм свършил – Оуен изчаква да се възцари тишина. – Откраднал е няколко артефакта от Ордена и вероятно е напуснал страната. От това, което установихме, е използвал местни престъпници, за да продава погребални кръстове, които е заграбвал сам. Свързал се е с американски търговец на антики със съмнителна репутация, който се е сдобил с един от кръстовете. Преди два дни антикварят е убит от хората на Марчети. Не знаем защо.

Неколцина от делегатите се прекръстват при споменаването на убития.

– И сега възникна усложнение – продължава Оуен. – От известно време имах подозрения спрямо Анджело, затова през последните седмици поръчах да бъде следен. – Погледът му се насочва към отсрещната страна на масата, където седи млад англичанин. – Джордж последвал неговите хора, когато те тръгвали от магазина на търговеца в Мериленд. Той сам ще ви разкаже останалото.

Джордж Далтън, мъж със стройно тяло, добре оформена тъмна брада и бледосини очи, разказва случилото се:

– След убийството на търговеца двама мъже напуснаха местопрестъплението.

Спряха в покрайнините на Кенсингтън и влязоха в една горичка. Само един от тях излезе. Тръгна на юг и спря в денонощна закусвалня на около половин километър източно от Дюпон съркъл. Наблюдавах го през прозореца как яде на бара. Когато се върна в колата, го пресрещнах. За нещастие, той се оказа по-опитен противник, отколкото очаквах, и имаше нож. – Джордж вдига ръка, за да покаже превързаната си китка. – Опасявам се, че сблъсъкът беше прекалено остър и той загина. Успях да взема рицарския кръст от жабката в колата му.

– Липсват още две разпятия и вероятно други артефакти, за които още не знаем – казва Оуен. – Предполагаме, че Анджело е изгубил вяра в своите съдружници и е решил сам да продаде другите кръстове. Мисля, че всички можем да се досетим към кого ще се обърне в крайна сметка и какви могат да са последствията от това.

Стаята отново се изпълва с оживено мърморене и Ланс приема това като намек.

– От този момент нататък е в сила заповед за залавянето и унищожаването на Анджело Марчети. Обявете каквато награда желаете за главата му и се отнасяйте към това като към случай от изключителна важност и спешност.

Оуен вижда тъгата им. Човекът, на когото е издадена смъртна присъда, бе техен приятел и съратник години наред и беше трудно да повярват в предателството.

– Не се съмнявайте, най-голямата заплаха за нас от векове насам е в ръцете на Анджело. Не се колебайте да действате решително. Не можем да си позволим прошка, емоция или грешки. Удряйте светкавично; може да имате само един шанс.

13Евхаристия – Свето Причастие, заедно с кръщението е главното тайнство на християнската църква. Установена е от самия Исус по време на Тайната вечеря, когато дава на учениците си хляб и вино, като казва, че те са Неговото тяло и Неговата кръв. – б. пр.

23

ИНДИАНА АВЕНЮ, ВАШИНГТОН

Полицейската централа е внушителна сграда от камък и стъкло сред други не по-малко впечатляващи сгради, които принадлежат на пожарната, съда, прокуратурата и Министерството на труда.

В средата на една от вратите в коридора на началниците е изписано името КАП. ЗАК ФУЛО. Ирландеца почуква.

– Влизай!

Гласът, който произнася думите, е дрезгав и скърцащ като едър пясък.

Ченгето отваря вратата и колебливо пристъпва вътре.

Иззад отрупаното с папки бюро го поглежда слаб и жилав чернокож мъж.

– Сядай, лейтенант. Закъсня.

– Трафикът от Мериленд беше ужасен. Съжалявам за закъснението.