Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Сара кимва:

– Нямаше никакъв шум.

– Вероятно е била от онези, електрическите коли – допълва Сузи, за да докаже, че си е заслужила безплатните питиета. – Някоя от онези хайбриди.

– Имаш предвид „хибриди“ – казва Ирландеца. Обръща се пак към Сара. – Видя ли марката, разпозна ли модела на колата?

Тя поклаща глава.

– Хич не ме бива с колите. Не е като с мъжете. Беше голямо, квадратно нещо.

– Вероятно джип, автомобил с висока проходимост – казва авторитетно Сузи.

– Благодаря за уточнението – отвръща Ирландеца.

– Няколко секунди по-късно го последва друга кола – продължава Сара. – Изненадах се, защото беше без фарове и не я бях забелязала до този момент.

Сузи се намесва с въпрос:

– Някаква идея за марката?

Сара поглежда свъсено приятелката си.

– Не знам. Беше сребриста. Като лимузина, но не толкова голяма.

Ирландеца допива уискито си, докато Сузи продължава да води разпита вместо него.

– Като колите, които карат сводниците по филмите ли?

Сара се намръщва.

– Не, имаше повече класа. Беше с онези, стъклените покриви. Забелязах, че светлината от уличните лампи се отразява в покрива, докато потегляше.

– С две или с четири врати?

Тя се замисля.

– Четири. – После явно се сеща за нещо. – О, може и да бъркам, но номерът беше някак странен.

Ирландеца се намесва.

– Защо? От друг щат ли беше?

Сара изглежда притеснена:

– Не, сега наистина ми изглежда тъпо. Забрави, че съм го казала. Наистина не съм сигурна и не искам да изръся нещо глупаво.

– Кажи го – подтиква я Сузи. – Никой няма да помисли, че си глупава.

– Не мисля, че номерът беше от Вашингтон. Дори не съм сигурна, че беше американски.

Ирландеца маха на бармана и поръчва последните питиета. Чужд регистрационен номер означава само едно. Проблеми. От онези, които може да се окажат неразрешими.

22

ГЛАСТЪНБЪРИ, АНГЛИЯ

На просторните зелени площи каца рояк хеликоптери. По дългата алея са се подредили коли с шофьори в строги униформи. Въоръжени охранители съпровождат единайсетте мъже и жени до внушителния дом, после ги повеждат през прохладните мраморни коридори до врата с табела „Винарска изба“.

Двама бивши служители на Специалните въздушни сили стоят от двете страни на голямата черна дъбова порта и проверяват самоличността на хората, преди да ги допуснат до стълбището. След като стигнат долу, посетителите използват пръстови отпечатъци и скенер на ретината, за да влязат в голямо помещение с противобомбена защита и без никакви прозорци.

В средата на стаята е разположена древна кръгла маса. Гравирана е с хералдически кръстове и християнски символи. Масата е много повече от декорация, която осигурява равнопоставено настаняване на присъстващите – тя има евхаристична символика 13: представя разчупването на хляба от Исус.

Единайсетте делегати на Тайния и свещен орден на артурианците заемат местата си.

Всички са преуспели изпълнителни директори, собственици на големи фирми, ангажирани с филантропски дейности, които освен това финансират и ТСОА.

Организацията е посветена на мира, свободата и безкрайната борба срещу тероризма и злото.

Също като самата Великобритания – страната, в която се намира главният щаб на организацията, Орденът се ръководи от два отделни органа. Единият е изборен, другият – наследствен. Днес се провежда среща на Вътрешния кръг, изпълнителния орган, съставен от избрани представители. Избрани не само заради огромното си състояние и власт, но и защото отдадеността им на главните цели на ТСОА е толкова голяма, че са готови да умрат – или да убиват – за тях.

Макар Вътрешният кръг да определя и осъществява на практика политиката на Ордена, той не може да предприеме нищо, без да се допита до по-важния и още по-древен орган.

Кръвната линия.

Кръвната линия се състои от членове, които са преки потомци на рицарите на Кръглата маса.

Под тези две ръководни тела е скрита армия от съвременни рицари. Тайна сила, разпръсната по целия свят. Набирани почти изцяло от различни национални войски и разузнавателни организации, това са хора, които ползват за униформа анонимността на цивилните дрехи, а за прикритие – предградията и обикновения средностатистически живот.

Днешният дневен ред е написан с Артуровия шифър – ротационен код, който се променя на всеки час. Простичък вариант на нещо, което векове по-рано е представлявало две дървени колела с издълбани в тях букви и цифри. Външният кръг съдържа числата, вътрешният – буквите. Основният код винаги е А и 1. Но всеки ден някой завърта колелото и записва случайно падналата се цифра, което да отговаря на А. Ако например А се свърже с 6, дневният шифър ще бъде известен като Плюс 6. Съвременните артурианци имат специални устройства за сигурност, защитени с буквеноцифрени пароли, чрез които получават кода на всеки изпратен до тях документ.