Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

През обектива главата на мъртвеца прилича на хартиена чиния върху сиво-кафявата пръст. Заровен е с лице нагоре, в много плитък гроб, до просеката, която преминава през горичката, близо до отбивката.

Това, което се вижда, няма как да даде ясна представа за самоличността на жертвата. Тъмна коса. Лешникови очи. Голям нос, заради който вероятно са му се подигравали в училище. Сигурно е някъде в средата или края на двайсетте. Имал е още около петдесет години живот за пропиляване.

Както Ирландеца вижда нещата, това е било единственото място, където убиецът е можел да го зарови. Корените на близките дървета и храсталаци са прекалено големи, за да се копае между или около тях. Пръстта е нахвърляна върху трупа набързо и безразборно. Който ѝ да го е направил, се е надявал, че това ще му спечели малко време. Което означава, че не е местен и че е изчезнал отдавна.

Макар главата на ченгето да се пръска от махмурлука, той няма проблем да навърже събитията. Били са двама души. След убийството на Голдман са спрели и са се скарали. Нещата са излезли извън контрол и единият е убил другия.

Ирландеца забелязва отпечатъци от обувки, навярно ботуши: дълбоки следи от пети в меката почва. Дълбоки, понеже победителят е носил тялото на загубилия спора. Виждат се две линии от влаченето. Успоредни линии точно до плиткия гроб. И още едни отпечатъци от обувки, по-малки от ботушите – на жалкия нещастник, открил тялото.

Ирландеца обикаля трупа. Пътеката води обратно към шосето и по нея се виждат части от отпечатъците на убиеца.

Само неговите.

17

САН МАТЕО, САН ФРАНЦИСКО

Джейд и Амбър играят суингбол на ливадата, когато Мици се връща от работа. Удрят завързаната топка една към друга и се смеят, когато тя се завърта обратно около стълба и те замахват в нищото.

– Ще играя с победителя! – провиква се майка им, докато отнася букет цветя към задната врата на къщата.

– Значи с мен – хвали се Джейд.

– Няма начин – крещи Амбър и удря топката със сумтене, достойно за сестрите Уилямс.

Мици открива Рут в кухнята да кълца зеленчуци. Големият кухненски остров е покрит с червени, жълти и зелени чушки.

– Здрасти, скъпа, прибрах се! – шегува се тя.

Погледът на сестра ѝ потвърждава подозренията, че разговорът няма да е приятен.

– Донесох ти цветя. Лилии, някакъв вид. Не знам точно какъв, но са красиви – подава ѝ букета от пурпурни, розови и кремави цветя.

– Това са хибриди, лонгифлорум. Благодаря.

Рут ги поема, поставя ги отстрани и отваря един шкаф. Вади ваза с широко гърло и я пълни на една трета с вода.

– Тази сутрин излезе рано.

– Аха... Първият ден на нова работа винаги е труден – Мици си поема въздух и изстрелва голямата си молба. – Искат да отида във Вашингтон, за да помогна в един случай на убийство. Имаш ли нещо против да наглеждаш Джейд и Амбър няколко дни, докато се върна?

Рут се оглежда за ножици.

– Кога искат да заминеш?

– Всъщност веднага. Полетът е късно тази вечер – ще пристигна там в ранни зори.

Рут намира ножиците върху миялната машина. Грубо подрязва стъблата на цветята и рязко ги пуска във вазата.

– Видях те.

– Видяла си ме?

– Миналата нощ с Джак. Видях и двама ви.

Полицейските инстинкти на Мици се задействат веднага.

– И ?

– Това ли е всичко, което ще кажеш? И ?

– И е напълно логичен въпрос...

– Това не е въпрос, а съюз – Рут хвърля ножиците на мраморния плот. – Видях как Джак те опипва.

Мици махва небрежно с ръка.

– Той беше пиян, Рут. Мъжете правят така, когато са пияни. Опипват всичко, което им попадне пред очите. Ако имахте куче и то беше на терасата вместо мен, сигурно и с него щеше да се пробва.

– Не само ви видях, а и ви чух .

– Добре. Значи си чула точно какво му казах. Казах му, че е пиян и трябва да внимава как се държи. Нищо друго не се е случило и аз си се прибрах кротко в леглото.

– Нищо ли? Та ти го блъсна в стената.

– Е, какво, ще го преживее – вдига рамене Мици и пристъпва към сестра си. – Не го мисли толкова. Комбинацията мъж плюс алкохол винаги завършва с някоя глупост. Абсолютно винаги.

Положението, в което се намира Рут, не е за завиждане. Съмненията за брака ѝ кръжат в ума ѝ като ястреб над мърша.

– Чух го да казва, че винаги е харесвал теб – гласът ѝ преминава в хлипане. – Харесвал те е повече от мен и...

– Божичко, Рути, недей така! – Мици я хваща за раменете. – Когато мъжете са натаралянкани, говорят какво ли не. Знаеш го. Този урок го научаваме още на абитуриентския бал и си го припомняме всеки път, когато влезем в бар. Нали така?