Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Прекара почти цялата нощ, чудейки се дали да каже на сестра си. Но какво точно щеше да ѝ каже?

Че съпругът ѝ се е напил и ѝ е налетял? Че е казал, че винаги е предпочитал нея? Всяко едно от тези признания вероятно би довело до край на брака им и до огромна пропаст между нея и Рут.

Надява се Джак да е схванал посланието.

Оставя кафето си на бюрото и включва компютъра. Пощата ѝ е задръстена със спам; има и няколко имейла от бивши колеги, които ѝ пожелават късмет на новото място.

Преди да се захване за работа, преглежда първата страница на „Хъфингтън пост“. Има статии със заглавия „Мазохизъм за начинаещи“, „Десет причини жените да харесват лоши момчета“ и „Как носенето на гумени гащи може да ви помогне да отслабнете“. Решава да започне отзад напред – първата страница явно не ѝ върши работа. Ако иска да се отърве от всичките си излишни килограми по гореспоменатия метод, ще трябва да се намъкне направо в гума от камион; лошите момчета са последното, от което се нуждае; и е напълно сигурна, че не желае китките ѝ да бъдат завързвани и някакъв маскиран непознат да я пляска по дупето с хилки за по петдесет долара.

След около час по коридора се чува шум. Елеонора нахълтва с мокра коса и без никакъв грим. Облечена е във „Фенди“ от глава до пети – нефритенозелено дизайнерско сако в милитъри стил и подходящи панталони без колан, които прилепват до всеки сантиметър от съвършените ѝ крака. Лимоненожълтата ѝ блузка е съчетана с дамска чанта в същия поразителен цвят. Говори въодушевено по телефона и небрежно мята до бюрото си спортен сак с ретро дизайн и надпис „Диадора“.

Мици изругава наум. Не е честно това момиче да изглежда толкова добре.

Италианката приключва разговора и поглежда към нея.

– Buongiorno , ’Ици. Как си?

– Мици. М – като „мамка му“, и после „ици“. МММици.

Елеонора се разсмива.

– Съжалявам. М като Мици. Как си?

– Добре съм. Нека отгатна, била си на фитнес и се чувстваш направо страхотно.

– Не. Чувствам се като парцал. Винаги съм така след фитнес. Знаеш ли, че Мишел Обама става всеки ден в четири и половина сутринта, за да тренира?

– Не искам дори да си помисля за такова нещо, камо ли да го правя.

Елеонора приглажда мократа си коса.

– Сигурно изглеждам ужасно.

– Иска ми се да кажа „да“, но всъщност изглеждаш така, сякаш ей сега ще снимаш фотосесия за „Спортс илюстрейтед“.

– Това списание ли е?

– Списание е. За мъже. Казват, че го купуват заради статиите, но никой не им се връзва.

По лицето на Елеонора пробягва палава усмивка.

– Ахаа, сега разбирам. Мъжете са толкова елементарни създания – кимва тя и грабва чантата си. – Отивам до банята, после може би ще си купя кафе преди срещата с Бронти. Искаш ли да дойдеш с нас?

– Къде ще ходите?

– Бронти ми звънна снощи. Срещнал свещеник, който го запознал с човек от Църквата на Сатаната. Познавал нашата жертва, Риа Мастърс.

– „Познавал“ я, в смисъл – сексуално?

– Не, не мисля. Макар, разбира се, да е възможно. Бронти каза, че Риа е започнала в Църквата на Сатаната, после се скарала с членовете на леговището, към което се била присъединила.

– Леговище ? Звучи доста зверски.

Елеонора сяда на бюрото на новата си колежка.

– Така наричат сборищата си, ложите. Знаеш ли, че основателят на Църквата на Сатаната е живял недалеч оттук, на Калифорния стрийт? Близо трийсет години Църквата е била ръководена от Сан Франциско.

– Антон ла Вей 9. Той е написал „Сатанинската библия“, нали?

– Si. След смъртта му повечето последователите на църквата се местят в Ню Йорк.

– И създават „Кухнята на ада“ 10? – шегува се Мици.

Елеонора очевидно не схваща закачката.

– Е, искаш ли да дойдеш с нас?

– Благодаря, с удоволствие бих дошла.

Вратата на офиса се отваря и влиза Донован – пълна противоположност на сияещата Елеонора.

– Имам работа за теб, Фалън.

– Мислех, че вече си имам – случаят с вещицата.

Донован ѝ подава лист хартия.

– Изглежда точно като за теб. Току-що пристигна от Вашингтон.

Мици взема листа и го поглежда.

– Какво е това? Някакъв кръст?

– Поздравления. Сега разбирам защо си станала лейтенант и защо си толкова ценна за отдела. – Сарказмът в гласа ѝ е повече от очевиден. – Този кръст е свързан с убийство. Детективът, който го разследва, е поискал помощ. Казах, че ще хванеш нощния полет и ще пристигнеш утре.