Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Тя натиска шестцифрения код, чува се познат звук и вратичката се отваря. Вътре има две рафтчета, всяко дълго по шейсет сантиметра – простират се отвъд гърба на часовника в специално издълбаната стена зад него. Софи ги вади. Изправя се и ги поставя на щанда.

– Не е тук – тя поглежда Ирландеца. – Кръстът го няма. Беше на долния рафт.

8

ПОСОЛСТВОТО НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, ВАШИНГТОН

По петдесетметровия безупречен мраморен коридор, който води от главното стълбище към балната зала, се носи смях и музика.

Старателно излъсканите огледала из просторната, пищно обзаведена зала отразяват великолепно облечените фигури на повече от двеста от най-богатите и най-влиятелни хора в света.

Сър Оуен Гуин бе настоял сбогуването му да бъде организирано като благотворително събитие и филмови звезди, музиканти, политици, редактори на списания и спортисти бяха платили по десет хиляди долара, за да присъстват на Бала на посланика в помощ на хората в неравностойно положение.

Дълбокият басов звук на гонга привлича вниманието на присъстващите към малката сцена, на която е застанал вицепрезидентът на Съединените щати Конър Андерсън.

– Не се тревожете, речта ми ще бъде много, много кратка – казва петдесетгодишният белокос тексасец и изчаква шумът в залата да утихне, преди да продължи. – Сър Оуен ни напуска, за да се върне на служба при Нейно Величество кралицата. От името на американското правителство и на неговия народ Ви благодаря за всичко, което направихте, докато бяхте на пост тук, в нашата страна. Вашата дипломатическа дейност и упоритият Ви труд няма да бъдат забравени. Вие, сър, направихте нашите специални отношения още по-специални. И Вие, и аз, и президент Рентън, който съжалява, че не може да присъства тази вечер, знаем, че постигнахте и по-велики дела, които не могат да бъдат споменати от съображения за сигурност. Дами и господа, истински великият мъж се познава по това, че делата, които върши лично и без публично внимание, надминават онова, което повечето от нас правят публично в очакване на обществено признание. Сър Оуен Гуин, вдигаме тост за Вас и Ви пожелаваме още по-големи успехи на новия Ви пост в родината.

Залата отеква от сърдечни възгласи: „За сър Оуен!“.

Докато присъстващите аплодират, вицепрезидентът се обръща към асистента си и взема от подадената му кадифена възглавничка медал в златно, бяло и червено, закачен на дълга червена панделка.

– От името на Министерството на отбраната на Съединените американски щати за мен е чест да Ви връча тази награда – ордена „Легион за заслуги“. за изключително поведение и забележителни постижения при изпълнение на служебните задължения.

Вдига ценното отличие и залата избухва в още по-оглушителни аплодисменти, когато британският рицар навежда глава, за да му сложат ордена.

Ръкоплясканията затихват едва след минута.

Тъмнокосият дипломат стиска медала, едно от най-високите американски отличия, присъждани на чужденец.

– Доста необичайно за уелсец, но май останах без думи. – Красивите му кафяви очи премигват, когато край него защракват светкавици на фотоапарати. Той вдига наградата и я целува. – Винаги ще ценя това отличие, ще ценя и прекрасните спомени, които утре вечер ще отнеса със себе си във Великобритания. Напускам страна, която се превърна в мой втори дом и която обикнах с цялото си сърце. Някои от предците ми от рода Гуин са стъпили на тази земя още с „Мейфлауър“ 7. Дори когато съм на хиляди километри разстояние, Америка и нейният велик народ ще останат близо до сърцето ми. Благодаря ви. Сега се насладете на вечерта и се забавлявайте!

Оркестърът засвирва и почти заглушава аплодисментите, които съпровождат слизането му от малкия подиум.

Гарет Мадок, който освен всичко друго е и неговата дясна ръка в Щатите, го отвежда настрани и прикрива устата си с ръка, за да не може някой да разчете какво казва на посланика.

– Току-що получихме информация за нов удар.

– Къде?

– Тук, в Щатите. Ню Йорк, за да сме точни.

Оуен се оглежда наоколо.

– Тогава може би е по-добре да остана и да не летя утре. Можем да пренасрочим срещата с другите.

– Не, важно е да се придържаш към уговорения план.

– Защо?

Мадок се поколебава.

– Има някои усложнения във връзка с намирането на кръста.

– Смъртта на стареца?

– Да. Повярвай ми, по-добре е да си извън страната, когато започне да се шуми около случая.

7„Мейфлауър“ – известният кораб, използван от пилигримите през 1620 г. за пътуването им до Плимут; едно от най-ранните заселвания на Америка. Пътниците му се смятат за предци на американската нация. – б. пр.