Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Да, със сигурност. Дъщерите ми са напълно способни на подобни подлости.

Рут влиза в къщата и Мици започва да мести водната струя наляво-надясно над жълтите рози, розовите хризантеми и смайващите сини цеанотуси. Чувството е приятно. След като са живели тук, щеше да е трудно да премести децата в някоя съборетина, но със сигурност нямаше да може да си позволи друго със своите доходи. И все пак бяха заедно и дори Джейд създаваше по-малко проблеми, отколкото беше очаквала. Първите няколко месеца, след като изхвърли Алфи, бяха трудни за всички, но Джейд ги понесе най-тежко. Тя винаги е била близка с баща си и той ѝ липсва. След време Мици може би ще позволи на задника да ги посещава по-често, но в момента един уикенд месечно е абсолютният максимум, който може да преглътне.

– Продължаваш да давиш цветята ми – провиква се Рут, докато се приближава с чаши совиньон блан в ръка.

Мици затваря накрайника и пусна маркуча на земята.

– Съжалявам. Никога не съм била добра в отглеждането на живи неща.

– Отгледа момичетата доста добре.

Мици взема чаша вино от сестра си и се отпуска на избелялата от слънцето пейка от тиково дърво.

– Мислиш ли?

– Да, мисля – Рут чуква своята чаша в чашата на сестра си и сяда до нея. – Иска ми се и в моя петнайсетгодишен брак да има две такива деца.

– Хей, ти имаш всичко това – Мици махва с ръка към просторната земя наоколо. – И можеш да вземаш моите две винаги когато пожелаеш.

Рут се усмихва.

– Предполагам, че си права. Какво става с търсенето на къща?

– Днес пак преглеждах вестниците; има няколко места в Серамонте и едно отвъд моста „Сан Матео“, които ще отида да огледам през уикенда.

– Не е нужно да бързаш.

– Благодаря, но знам, че те побъркваме. Освен това искам момичетата да свикнат с мястото през лятото и да ги запиша на училище за новия срок.

Джипът на Джак се задава в началото на дългата алея.

– Явно се връщат.

Двете жени отпиват за последно от чашите си и се запътват към гаражите. Голямото порше „Кайен“ паркира в двора и момичетата изскачат от колата, размахвайки пазарски чанти.

– Чичо Джак ни купи маратонки! – Амбър отваря торбата, за да покаже на майка си. – Виж, „Прада“ са!

– Много са яки – добавя Джейд.

Мици е в шок. Не може да си позволи да купи и един чифт, какво остава за два.

– Много мило от твоя страна, Джак. Разглезваш ги, за което не знам дали да ти благодаря.

– Удоволствието е мое. Дължиш ми голяма прегръдка. Как си?

– Добре съм.

Тя се предава в широко отворените му ръце и той я притиска прекалено силно и интимно за нейния вкус.

– Да подхващаме барбекюто – ухилва се Джак, когато я пуска. Вади пазарските торби от багажника на джипа и ѝ намигва, докато се запътва към къщата.

6Будлея, декоративен храст (Loganiacae) – б. пр.

7

АНТИКС РОУ, КЕНСИНГТЪН, МЕРИЛЕНД

Докато Ирландеца и Софи Хъдсън стигнат до местопрестъплението, вече е привечер. Улиците са пусти и сенките на издигащите се край тротоара дървета са избледнели.

Тялото на стареца е отнесено, а екипът по разчистването е изтъркал кръвта от пода. Мухите също ги няма.

Един униформен полицай им отваря магазина. Въпреки тоновете силни дезинфектанти Ирландеца все още надушва миризмата на смърт.

Софи изхлипва леко, когато влизат. Той успокоително поставя ръка на рамото ѝ.

– Всичко е наред; ще се махнем оттук за нула време – просто отворете сейфа.

Тя кимва и се обляга на него за подкрепа. Странните миризми я замайват. Усеща някакъв сладникав лепкав мирис, който не разпознава.

Ирландеца забелязва, че напрежението ѝ расте с всяка следваща стъпка.

Софи спира и поглежда надолу. Части от тъмните дървени дъски близо до касата са по-светли от останалите.

Чистили са. Търкали са много упорито.

Странната миризма идва оттук.

Не може да продължи. Не може да пристъпи близо до мястото, където очевидно се е случило онова .

Ирландеца усеща вцепенението ѝ.

– Елате насам. Можем да заобиколим. Не поглеждайте надолу. До вас съм.

Тя му позволява да я преведе по скърцащите дъски зад щанда. Едва когато стига до касата, Софи усеща, че през цялото време е сдържала дъха си. Издиша шумно.

– Справяте се много добре, Софи. Наистина.

Ирландеца вече вижда часовника. Голям махагонов шкаф, с бяла и строга на вид фасада като надгробна плоча, със стрелки от черно желязо и голямо месингово махало, люлеещо се във вечно движение.

Софи коленичи и отваря издължената долна част на часовника. Зад нея се вижда малък метален сейф, петдесет сантиметра висок и двайсет широк.