Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Оуен поздравява Гарет Мадок, приятел от детство и бивш колега от армията, с „добро утро“ на уелски.

– Bore da. – Кимва към масичката. – Имаш ли време и желание да похапнеш палачинки по уелски 5с мен?

Мъжът с пясъчноруса коса се усмихва:

– Винаги имам време за палачинки.

Двамата се познават отдавна. Далеч преди рицарските звания, международните постове и политиката. Историята им се простира отвъд зелената долина, в която са родени, до преплетеното родословие на два клана, живели и сражавали се заедно още преди римляните да завладеят Британия.

Мадок се навежда към долния поднос на масичката и изважда оттам плетен панер за хляб, покрит с колосана бяла кърпа.

– Малка изненада със закуската.

Оуен го поглежда подозрително, после рязко повдига кърпата – като фокусник, изпълняващ някакъв номер. Втренчва се в съдържанието на панера и внимателно взема в ръце предмета, който се намира вътре. Повдига го с благоговейно уважение и го целува.

– Кой го намери?

– Джордж.

– А другите?

– Все още липсват.

Оуен трепва.

– Има ли пострадали?

– За нещастие, да.

Посланикът отново потръпва и връща предмета обратно в панера.

– Закъснявам. Моля те, увери се, че това ще бъде върнато на полагащото му се място. Днес следобед трябва да поговорим за онези, които все още липсват, и за това какво ще кажа на останалите, когато ги видя.

4Името Гуин (Gwyn, Gwynn) на уелски означава „бял“ или „благословен“. – б. пр.

5Традиционните уелски палачинки са от брашно, сол, яйца, мляко и солено масло. Сервират се на купчина, поръсени с масло. Наричат се crempog или ffroes. – б. пр.

5

СЕВЕРНА БЕТЕСДА, МЕРИЛЕНД

Ирландеца тропа по вратата на апартамента за втори път.

– Полиция. Отворете!

Застава отстрани и сваля предпазителя на пистолета си. Софи Хъдсън е просто консултант-продавач в магазина на Голдман, но е отсъствала по болест в деня на убийството. Ако е замесена, може да се случи всичко и Ирландеца няма никакво желание това „всичко“ да включва надрусано до козирката гадже със зареден „Мак 10“.

Чува се щракване и вратата се открехва на петнайсетина сантиметра. През пролуката се разнася дрезгав глас.

– Няма да махна веригата, не и преди да видя документите ви.

Ирландеца протяга полицейската си карта. Може би тя печели време. Може би в този момент убиецът излиза през прозореца и се спуска по пожарната стълба.

– Хайде, госпожо! Отворете вратата, за да не се налага аз да я отварям.

Евтината боядисана в синьо врата се затваря, после се отваря, този път без веригата. Дребната жена с къса нощница отстъпва назад, за да го пусне да влезе. Висока е около метър и петдесет, леко закръглена и изглежда притеснена и объркана. Без грим носът ѝ е червен като на елена Рудолф, а дългата ѝ черна коса прилича на плетеница от навити миши опашки.

– Софи Хъдсън?

– Да – свива се тя. – За какво става дума?

– Лейтенант Фицджералд, отдел „Убийства“, Вашингтонска полиция. Работите при Голдман в Кенсингтън, нали?

– Да. – Жената бързо събира „Убийства“ и „Голдман“ и осъзнава, че резултатът не може да е добър. – Всичко наред ли е с господин Голдман?

Ирландеца я наблюдава като ястреб. В тези моменти убиецът или съучастниците му трябва да изиграят най-доброто представление в живота си.

– Не, не е добре. И никога няма да бъде. Съжалявам, но трябва да ви съобщя, че той е мъртъв – спестява останалите подробности.

Ръката на Софи политва нагоре, за да прикрие надигналия се от устата ѝ вик.

– О, божичко...

Протяга бледите си пръсти към облегалката на дивана, подпира се на него и после сяда.

Изглежда е забравила, че е с къса нощница, и пред Ирландеца се разкрива повече женска плът, отколкото е виждал от години. Ченгето извръща очи и тръгва към вътрешността на апартамента. Намира тясната малка кухня и пълни чаша с вода.

– Благодаря – отвръща разсеяно Софи, когато ѝ я подава.

Минават няколко секунди, преди да отпие глътка и да постави чашата на масичката. Издърпва салфетка от една розова кутия на цветя и издухва носа си.

Ирландеца е сигурен, че настинката е истинска. Но това не означава, че жената не е замесена в престъплението. Дори убийците и съучастниците им се разболяват от грип. Поглежда в бележника си.

– Телефонният секретар в магазина показва, че сте се обадили в събота около седем сутринта и сте казали, че сте болна и не можете да дойдете на работа.

Тя вдига кърпичката към носа си.