Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

И на смърт.

Въздухът е толкова наситен с нейния дъх, че стомахът на Ирландеца се преобръща.

Един млад криминален фотограф се е покачил на ниска алуминиева стълбичка и заснема видеоклип с тялото и местоположението му спрямо входа, щанда с касата, витрините и малката стаичка за почивка, която очевидно се използва и за правене на кафе. Съдебната патоложка Чери Арчър е коленичила и търси рани от самозащита и други следи по ръцете на трупа.

Трийсет и три годишната блондинка, приведена над вкочанените сгърчени пръсти, забелязва Ирландеца, когато той се запътва към нея. Висок е над метър и осемдесет, но ходи толкова прегърбен, че изглежда по-нисък. Тъмната му къдрава коса е прошарена, а дрехите му изглеждат така, сякаш е прекарал миналата нощ в кашон на улицата.

Всеки път, когато го види, Чери си спомня, че преди пет години умът му бе по-остър от нейния трион за рязане на черепи. Нямаше по-подходящ човек за разрешаване на заплетени случаи.

После се случи инцидентът. Онзи, за който никой не говореше. Не беше развод. Нито смърт на партньор. Не беше и клишираното пропадане заради алкохола. Беше по-лошо. Далеч по-лошо.

Чери прибира кичур коса под качулката на белия защитен костюм.

– Тъкмо започвам, детективе. Искаш ли да се присъединиш?

Коленете на Ирландеца изпукват, когато се отпуска до нея.

– Това е най-доброто предложение, което съм получавал днес – казва той и после се поправя: – Като се замисля, това е най-доброто предложение, което съм получавал тази година.

2Мухите месарки са първите насекоми, които влизат в контакт с мъртъвците. – б. пр.

3

ОТДЕЛ ИРНП, САН ФРАНЦИСКО

Мици ги чува да се задават по коридора. Смеят се и се закачат. Както правят колегите, които с удоволствие работят заедно.

До голяма степен се чувства като новото момиче в класа и предполага, че ще бъдат много мили с нея – в началото. После някой ще се свърже със свой познат в Ел Ей и ще научи, че съпругът ѝ я е биел и тя го е търпяла с години. Някой друг ще разбере как е допряла пистолет до главата му, а после го е пратила в ареста и е изкарала ограничителна заповед, която му забранява да се доближава на по малко от километър от нея и от децата им.

Няма смисъл да се притеснява за тези неща. Колегите ѝ вече са тук.

– Здравейте! – провиква се тя малко по-високо, отколкото е възнамерявала. – Аз съм Мици Фалън, от полицията в Ел Ей. – Опитва се да докара ведра усмивка и протяга ръка.

– Джон Бронти – казва мъж с кестенява коса. – Наричат ме просто Бронти.

Мици го оглежда: среден ръст, не много по-висок от нея самата. Може би малко над метър и седемдесет. Някъде около трийсетгодишен, стегнат, но не мускулест. Въпреки старомодните кафяви джинси и развлечена зелена риза в него има някаква лекота, която – предполага тя – вероятно е доста привлекателна за някои жени (а може би и мъже).

– Това е Елеонора – Елеонора Фрачи – Бронти произнася второто ѝ име с мелодраматично натъртване.

– Ciao, ’ Ици!

Брюнетката от карабинерската снимка е облечена с бледорозова блуза и къса кафява пола, която разкрива изумително стегнати крака и чифт обувки на ток, които вероятно струват цяла седмична заплата.

– Мици с М – опитва се да не звучи раздразнено. – Не Ици , като в песничката „Ици, бици, тини, уини“ 3.

Италианката я гледа недоумяващо.

– Ммм …ици?

– Става и така.

Млада дребничка жена, облечена с дънки и тениска, ѝ се усмихна широко, разкривайки шини на зъбите.

– Виктория Кантрел, Вики. Аз правя проучванията. И кафе. – Акцентът ѝ казва „Ню Йорк, Бруклин“. – Много кафе. – Кикоти се нервно. – Пият непрекъснато. Ти искаш ли?

Мици иска. По възможност с няколко пръста водка към него.

– Би било чудесно. Благодаря.

По-младата жена изглежда доволна.

– Как го пиеш?

– Черно, без захар – отвръща Мици и потупва бедрата си. – Не мога да си позволя допълнителни калории.

– Упражненията – обажда се Елеонора – са единственият начин да убиеш калориите. Пия кафето си със захар и сметана, но ходя редовно във фитнеса и убивам калориите. Трябва да идваш с мен.

– Сладурче, единственият фитнес, от който имам нужда, трябва да е висок, богат, красив и да няма проблем с грижите за две тийнейджърки. – Обръща се и посочва една от снимките на бюрото си. – За момента тези двечките са моите убийци на калории.

В стаята настава тишина. Достатъчно дълга, за да разбере, че никой друг от присъстващите няма деца.