Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Мици разглежда вещите отгоре му – тубичка скъп чуждестранен крем за ръце, великолепен кафяв копринен шал „Акиле Пинто“ и две малки сини рибки от муранско стъкло за преспапиета. Вдига снимка със сребриста рамка, на която се вижда поразително красива жена в униформа на италианската полиция, застанала между сияещи от гордост по-ниски възрастни мъж и жена – очевидно родителите.

Внезапен шум я кара да се обърне.

Зад нея стои новата ѝ началничка, шефката на отдела Сандра Донован.

– Изумителна външност – казва Мици, докато връща снимката на мястото ѝ. Кимва към кашона с вещите си. – Мисля да се настаня ето там, за да не реши някой, че аз и хубавата Елеонора сме част от реклама на програма за пълна промяна – „преди и след“.

Донован не се смее. Чувството за хумор на четиридесет и четири годишната дама очевидно е толкова орязано, колкото и косата ѝ, оформена в къса мъжка прическа. Тя протяга ръка и се здрависва отривисто.

– Чудесно е, че си в нашия екип, но те очаквахме едва утре.

– Ако това е проблем, с радост ще се прибера вкъщи!

– Не. Щом административните формалности са уредени, си добре дошла. Явно няма да имаме нужда от помощта на „Човешки ресурси“. Ела в кабинета ми, можем да говорим там.

– Къде са всички?

– Заети са с един случай. Няма да се приберат скоро. Градските полицаи не могат да се справят сами.

Мици я придружава в малкото помещение с шумоизолиращи стъкла.

– Нещо интересно ли е?

– Може би – казва Донован, докато се настанява на стола зад бюрото си и прави жест на Мици да седне. – Преди седмица полицаите откриха тяло на жена, заровено в задния ѝ двор. Оттогава отдел „Убийства“ мъчи съпруга ѝ.

– Звучи като класически случай на семейна драма.

– И те си помислили същото. Но този случай е по-особен. В много отношения. Криминолозите намерили различни семенни проби върху тялото на жертвата и нито една не е на съпруга.

Мици се намръщва.

– Но защо са повикали този отдел? Какво историческо, религиозно или необяснимо има в случай с изнасилване и убийство?

На лицето на Донован за първи път се появява нещо като усмивка.

– Жертвата е била вещица. Жрица, практикуваща черна магия.

1Най-големият мост на територията на Калифорния, свързващ Оукланд и Сан Франциско. – б. пр.

2

АНТИКС РОУ, КЕНСИНГТЪН, МЕРИЛЕНД

Детектив Пади Фицджералд, когото всички наричат Ирландеца, стои пред антикварния магазин на Хоуърд авеню и похапва голям глазиран датски сладкиш. В краката му има чаша чисто черно кафе, все още прекалено горещо, за да го държи в ръка.

Няма да влезе в смърдящата дупка на местопрестъплението, преди да си довърши закуската. Трупът е стоял вътре през целия уикенд, а според това, което един от криминалистите беше споделил, вътре има достатъчно мухи, че да те вдигнат от земята.

Calliphoridae. 2 Мухи месарки.

Мрази ги от дъното на душата си. Мрази шума, който издават, и как продължават да досаждат и да кръжат край теб, независимо че ги смазваш от бой.

Ирландеца изпраща няколко униформени да потърсят свидетели из района и отпива от кафето си. Толкова време е минало, а още пари. Оставя го пак на тротоара и оглежда насъбралата се тълпа.

Човешки месарки. Също толкова ужасни, колкото кръвопиещите насекоми вътре. Без да споменаваме пресата. Тези чекиджии бяха дори по-зле. Ядът му нараства, когато забелязва Томи Уотсън, един идиот от криминалния отдел на „Вашингтон пост“. Досадникът беше натрупал дълго досие със случаи, в които цитира погрешно полицията.

Репортерът вдига ръка и се провиква:

– Ей, детектив!

Ирландеца не му обръща внимание.

– Имаш ли минутка?

Детективът изтръсква трохите от неизгладената си синя риза, по която има явни доказателства, че е вечерял кюфтета с доматен сос предната вечер.

– О, хайде, Ирландец! Имаш ли да кажеш нещо, което да цитирам в онлайн изданието довечера?

– О, да, имам: „Томи Уотсън не може да различи дебелия си мързелив задник от пилешките си лакти. И ако не чукаше най-грозната женска от отдел „Експедиция“, дори нямаше да знае, че трябва да се дотътри тук“.

– Майната ти, лейтенант! – Репортерът му показва среден пръст.

– Майната ти, Томи Тънката пишка.

Поглежда нагоре, докато вади от полицейската си чанта защитен гащиризон и калцуни. – Какво? Да не мислиш, че Голямата Бренда няма да разкаже на колегите си за Тънкия Томи? – смее се той и влиза вътре.

Когато отваря вратата на „Антиките на Голдман“, над главата му извънтява месингова камбанка и табелката с надпис ЗАТВОРЕНО се разлюлява и се блъска няколко пъти в подсиленото стъкло. Светлината в помещението е никотиновокафява, сякаш е оцветена от прекалено дългия контакт с тъмното дърво, с праха и историята. Дъските по пода се огъват и скърцат, докато върви по отбелязания от екипа на криминалистите път. Мястото миришеше на пчелен восък и почистващ препарат за месинг.