Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

9

САН МАТЕО, САН ФРАНЦИСКО

Момичетата най-после са заспали и Рут и Джак са се оттеглили в спалнята си.

Мици е облечена в пижамата си с мис Пиги – подарък за Коледа, но все още не е готова за сън. През последните два часа преглежда материалите по делото с вещицата. Донован ѝ бе дала няколко папки. Вече е напълно объркана – не намира никакъв смисъл в това, което чете.

Слиза на долния етаж и си налива чаша студена вода от диспенсера, поставен до гигантския хладилник в ъгъла на луксозната кухня с дъбови мебели, после мята вътре няколко кубчета лед.

Взема чашата и излиза във вътрешния двор. В тъмнината се чува песента на щурците. Появата ѝ включва градинските лампички, окачени по секвоите и дъбовете, които стоят като стражи в краищата на имота. Откритото пространство на обширната ливада е насечено от широколистен клен, от калифорнийски лаврови дръвчета и от цветните лехи на Рут.

Вратата към двора се отваря и на прага застава Джак. Облечен е само с боксерки и косматият му корем виси над опънатия ластик.

– Излязла си навън да поохладиш страстите, които разпалвам в теб ли? – хили се той и се тръшва на дървения шезлонг до нея. Месестата му ръка стиска току-що отворена ледена бира.

– Ще ти се – отвръща Мици. Надява се да не са му хрумнали някакви тъпи идеи.

Джак протяга бирата към нея.

– Искаш ли?

Личи си, че още е пиян от вечерята. Мици вдигна чашата си с вода.

– Имам си, благодаря – уверява го тя и маха с ръка към ливадата. – Градината ви изглежда толкова красива нощем, колкото и през деня.

Той се извърта в шезлонга и се втренчва в нея.

– Както и ти.

Мици се изсмива.

– Май си пийнал прекалено много.

Зет ѝ протяга ръка и стиска нейната.

– Сериозно, Мици. Винаги си ме привличала. Когато започнах да се срещам с Рути, всъщност исках да излизам с теб.

Тя издърпва ръката си и се изправя.

– Ще се престоря, че не съм го чула.

Джак я настига и застава между нея и вратата.

– Защо? Не ми казвай, че не се чувстваш по същия начин. Виждал съм как ме гледаш. Как винаги си ме гледала.

– Махни се, Джак. Всичко това е само в главата ти.

– Ей, жена като теб трябва да е благодарна, когато мъж като мен ѝ обръща внимание.

Мици не може да повярва на ушите си.

– Я повтори?

Той пристъпва още по-близо към нея, докосва бузата ѝ с ръка и издиша бирения си дъх в лицето ѝ.

– Държах се добре с теб и с момичетата. Няма да ти навреди, ако и ти проявиш малко добрина към мен.

Придърпва я към себе си. Мици рязко го избутва назад.

– Това не се е случвало.

Джак я сграбчва отново.

– А би трябвало.

Мици извива китката зад гърба му и го блъска в стената. После изритва десния му крак встрани, така че той се привежда напред с разтворени крака и устата му се блъска в тухлите.

– Никога не се е случвало, Джак! – Извива китката му още по-силно, докато той не простенва. – Никога не си ми казвал нищо и никога не сме стигали дотук.

Разтваря с ритник краката му още повече и го кара да се свлече на колене до стената.

Дръпва рязко вратата и я тряска шумно зад себе си, докато влиза в сводестата всекидневна. Преди да се качи по стълбите, поглежда назад към стенещата купчина на терасата. Вдига рамене и се прибира в стаята си.

Това, което не забелязва, е Рут.

Сестра ѝ е стояла в сенките на всекидневната и ги е наблюдавала.

10

КЕНСИНГТЪН, МЕРИЛЕНД

Ирланеца седи сам на бара и пие уиски. Не си прави труда да яде. Все му е едно и дали ще се прибере.

Иска да се напие до припадък.

Има нужда алкохолът да заличи токсините на убийството. Да изтрие от главата му образа на стареца с взиращите се в нищото очи и отворен стомах, пълен с гърчещи се личинки.

Трябва да го направи бързо, преди крехката стена в съзнанието му да рухне и да нахлуят спомените за другите ужаси.

Онези от черния ден.

Осем години бяха минали, откакто си пое дъх и повдигна капака на отвратителния фризер в мазето на един заподозрян. Очакваше да е зле. Знаеше, че ще е нещо ужасно. Но нищо не можеше да го подготви за онова, което беше вътре.

– Още едно! – Той удря чашата в бара. – Двойно.

Барманът го познава достатъчно добре и тонът не му прави впечатление.

Утре или на по-следващата вечер, когато Ирландеца дойде трезвен, ще му даде двоен бакшиш и ще се извини. Което е повече, отколкото някои хора биха направили в подобна ситуация.

Ченгето вдига ръка, за да приветства появата на още една чаша кехлибарено малцово уиски.