Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Екипът му е най-добрият от най-добрите: Макнийш, Кинг, Къпка, Пери, Кавел и Елиът са участвали в повече от дузина акции, поне толкова опасни, колкото предстоящата. Когато става дума за железни типове, тези момчета нямат равни.

Бендън махва с ръка на Макнийш да тръгне напред.

Набитият оперативен служител застава на позиция, повдига преносимия гранатомет „Арвен“ на рамото си и стреля няколко пъти към сградата. Ударите преминават през мазилката и пробиват тухлените стени.

Докато гранатите изпускат сълзотворен газ, който изпълва пространството на гаража, малък експлозив избухва в слабото място между вдигащата се врата и прозореца. Кинг се претъркулва между две присветвания. Къпка и Пери се вмъкват през дупката в дима, още преди прахта да е имала време да се вдигне във въздуха, камо ли да се слегне обратно. От карабините на отряда свистят куршуми – но не нормални смъртоносни патрони, а уникални транквилайзери, които проникват и разпръскват замайващото си действие при контакт.

Откъм далечния ъгъл ниско долу се разнася обратен вражески огън.

Куршум уцелва Елиът в рамото и той рязко се извърта. Кавел отвръща на огъня.

Сякаш адът се изсипва върху тях. Стените се срутват, част от пода също пропада. Пери крещи:

– Навън, навън! Всеки да се спасява!

Още една част от покрива се срутва. Поредна канонада от изстрели. Приведен терорист се измъква от скривалището си и се втурва през мъглата.

Бендън го забелязва с периферното си зрение. Насочва се към другата част на сервиза. Мястото, където са експлозивите.

Командирът на отряда не може да рискува. Чува се изстрел от пистолета му, куршумът уцелва терориста в гърба и го поваля в прахта. Бендън изритва оръжието на мъжа надалече и светкавично му слага специални белезници.

Още един терорист изплува от мъглата.

Къпка е достатъчно близо и забива лакът в лицето му. Мъжът се строполява на пода. Къпка накланя пистолета и изстрелва упойващ куршум в гърдите на мъжа.

Настава тишина.

Всички са напрегнати и съсредоточени. Топлинният анализ бе показал присъствието на четирима души – бяха задържали само двама.

Екипът се промъква в мъглата с извадени оръжия. Един по един спокойни гласове прошепват в слушалката в ухото на Бендън:

– Юг, чисто.

– Изток, чисто.

– Запад, чисто.

– Север, чисто.

Командирът се измъква изпод останките. Парчета тухли и бетон скърцат под подметките му. Долу, в ремонтния канал, са складирани готови бомби и материали за направата на още. Има купища пластични експлозиви. Някои малки устройства вече са завършени, други тепърва ще се сглобяват. До тях има дузина детонатори, торби с помощни материали, множество пластификатори и метални кутии с циклотриметилен.

Бендън махва с ръка към сапьорите и отстъпва навън. Двама от клетката са успели да се измъкнат, когато покривът падна, но момчетата му са по петите им. Включва радиовръзката във вана и докладва.

– Двама пленени. Двама избягаха, но информацията бе сто процента вярна. Мястото е фабрика за бомби. Голяма. Кажете на директора Брайър, че информаторът му беше перфектен. За пореден път.

27

ГЛАСТЪНБЪРИ, АНГЛИЯ

Черният ягуар пристига посред нощ.

Въоръжените охранители напускат топлата си кабина, надзъртат бързо през бронираното стъкло, после с уважение дават знак на лимузината да продължи.

Тя изминава краткия път по неосветената алея до старата къщичка на портиера. Шофьорът, едър мъж с военна прическа, излиза и отваря задната врата.

Мирдин се измъква с усилие от меката седалка. Дългото му тяло е извито и сковано от мъчителното пътуване и умът му вече е затормозен от мисълта за обратния път, по който трябва да поеме на зазоряване.

Къщурката мирише на влага и е оскъдно обзаведена, също като покоите му в Уелс. Няма завеси или килими. В средата на грубата дървена маса е поставена плетена кошница с колбаси и сирена, както и винтидж бутилка малцово уиски с две чаши.

Отвън се чуват шумове. Стъпки по чакъла. Внимателните гласове на пазачите на портата.

Вратата се отваря с изскърцване и Оуен Гуин влиза.

– Колко се радвам да те видя!

Прегръщат се сърдечно.

– Как си, мое скъпо, скъпо момче? – пита Мирдин, когато се откъсват един от друг.

– Добре съм. Макар че ми е гузно, задето те принудих да изминеш целия този път. Трябваше да използваш хеликоптера.

– Уф! – презрително маха с ръка Мирдин. – Ужасно нещо. Знаеш, че съм прекалено стар, за да летя.