Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Антун го изхвърли скоро след срещата им. Сигурно е разбрал, че Набил ще го провери, затова е решил да се отърве от него.

Оуен изглежда все по-разтревожен.

– Трябваше да го изтеглим веднага след акцията на американците. Ако нещо стане с него, никога няма да си го простя.

– Антун Бхати е един от най-добрите ни агенти, може да се грижи сам за себе си.

– Понякога да си най-добрият не е достатъчно. Векове наред пълним гробници с телата на най-добрите си мъже.

– Разбирам – французинът му подава купчина разпечатки.

– Какво е това?

– Последните сателитни снимки от Того. Мардрид е подпалил цяло село. Трийсет души са мъртви. Повечето са изгорели живи. Двама от собствениците на плантации за кафе са били застреляни в главата. Мисля, че са били убити първи.

Оуен мята снимките на бюрото си.

– Проклета да е всяка костица в поквареното му тяло! – простенва той и отпуска чело на ръцете си, опитвайки се да овладее гнева. – Искам го мъртъв, Ланс. Не ме интересува как. Искам Мардрид да легне на два метра под земята и да спре да пръска смъртоносната си зараза по света.

– Не можем да се доберем до него. Охраната му е по-добра и от тази на саудитския крал!

– Тогава, докато успеете, спрете това! – Оуен стоварва юмрук върху снимките на масата. – Имаме хора в Гана. Прехвърлете ги в Того. Намерете наемниците, отговорни за убийствата, и ги предайте на местните да се разправят с тях.

– Ще са ни нужни много повече хора от шепа местни, за да удържим бандите на Мардрид.

– Знам, но това поне ще им даде някаква надежда – отвръща Оуен. Замисля се за миг, после добавя: – Ще потърся одобрение от Вътрешния кръг за набиране на кръстоносци и ще свикам извънредна среща на Кръвната линия, за да съгласувам акцията и с тях.

Настроението му помръква, когато си представя какво друго може да замисля Мардрид.

– Някакви новини от Марчети? Предателят стигна ли вече в гнездото на испанския дявол?

– Вчера кацна на летище „Шарл де Гол“, но не знаем дали е хванал друг полет, или е останал в града.

– Ще отлети. Намери къде е Мардрид и ще намериш Марчети.

Оуен се надига и изпъва гънките на тъмносиньото си сако.

– Съжалявам, наистина трябва да тръгвам. Ще закараш ли Дженифър до Каергуин сутринта? Ще се присъединя към вас, когато успея.

– За мен ще е удоволствие.

– Merci .

Оуен излиза, за да се обади на жена си. Намира я до входната врата, облечена в къса кафява пола от туид на Стела Маккартни и сако в цвят охра. Земните тонове отиват на дългата ѝ руса коса и на сините ѝ като небето очи.

– Съжалявам – той застава до нея и я целува. – Нямаш представа колко ми се иска да остана при теб и да прекараме нощта в леглото.

– Мисля, че имам – погледът ѝ го потвърждава. – Приготвих пътната ти чанта с костюма и дрехи за преобличане. Сложих ги в хеликоптера.

– Благодаря ти.

– Бъди внимателен.

– Винаги съм.

Все още усеща аромата на парфюма и допира на страстната ѝ прегръдка, когато се качва в хеликоптера.

Перките бързо се завихрят и създават ужасен шум. Следва грациозно отлепване от земята, вдига се прах и дърветата се разтрисат.

Оуен вижда как съпругата му маха с ръка и после се прибира в къщата. Втренчва се замислено пред себе си, докато хеликоптерът се издига към бледите облаци на вечерното небе и се насочва на изток, към Лондон и Бъкингамския дворец.

Срещата, която предстои след малко, е толкова тайна, че не е казал за нея дори на Дженифър.

21 Каледвулх – уелското (келтското) име на меча Екскалибур. – б. пр.

41

СЕВЕРНА БЕТЕСДА, МЕРИЛЕНД

Когато Мици напуска апартамента на Софи Хъдсън, минава три следобед. Ирландеца спи зад волана, седалката му е отпусната назад и колата е потънала в дълбоката сянка на няколко бряста.

Тя отваря тихо вратата от страната на пътника, влиза вътре и я затръшва. Ирландеца се стряска.

– Какво, по дяволите!

– Резултат – отвръща тя лукаво.

Той премигва и разтърква лицето си с длани, за да дойде на себе си.

– Какво?

Мици вдига сребристата флашка, която Софи ѝ е дала.

– Ето това е криела от теб твоята продавачка.

Ирландеца изправя седалката и взема флашката в ръка.

– Какво има тук?

– Тепърва трябва да видим. Отстрани е издраскано КОД Х. Момичето каза, че шефът ѝ го е получил като някаква мостра за предстояща сделка. Очевидно съдържа само букви и цифри.

– Звучи като измама.

– Закарай ме до хотела, за да метна нещата си, после може да потърсим нещо за хапване и пийване.