Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Ирландеца се включва:

– Религиозен кръст с неуточнена стойност и флашка, пълна с „лайнян шифър“, ако съм запомнил правилно думите.

– Шифърът е ключът – казва Мици. – Няма смисъл да използваш код, ако не искаш да скриеш нещо. А криеш само това, което е ценно.

– Освен това имаме и линкълн, каран от някакъв дипломат от британското посолство, който преследва нашия мафиот и на следващия ден си заминава за Англия.

Мици обобщава:

– Значи трябва да говорим с онзи Джордж, или какъвто там беше.

– Далтън – казва Ирландеца. – Но той се е върнал в Лондон и има дипломатически имунитет.

– Но пък е ключът към нашия случай. Въпросът е кого да пробваме – твоя или моя шеф?

Ирландеца се хваща за главата с отчаяние. Знае отговора. Случаят е негов, трябва да мине през неговия шеф. И капитанът цял живот ще го обича за това.

23„Енигма“ – най-често се има предвид немският военен код „Енигма“ на Вермахта. Шифърът на Цезар е вид шифър с пряка субституция (субституционен шифър) – в целия текст всяка буква се замества само с една и съща друга буква. – б. пр.

45

НЮ ЙОРК

Отвън пред сградата младата жена е паднала на колене и хлипа. Не от разочарование, че няма да стане мъченица, а защото по някаква неочаквана приумица на съдбата е спасена. Навежда се и целува земята.

Мъжът, когото ще споменава завинаги с благодарност в молитвите си, стои нервен в „чистата“ стая над мазето.

След ритуалното измиване Антун и другите трима разгъват молитвените рогозки. Обръщат се с лице в посока към Мека за третата молитва – салат ал-Аср, следобедното посвещение, което мъжете като тях изпълняват от четиристотин години.

Набил повежда молитвата, вдигайки ръце към ушите си и прославяйки Бог.

– Allahu Akbar 24 .

Другите отговарят и го следват, докато той минава през такбир, киям, руку, суджуд и ташаххуд 25. Всеки етап се отбелязва с рецитации, молитви и призиви.

Когато приближават към края, завъртат лица – първо надясно, после наляво. При всяко движение се обръщат към ангелите, които следват всички мюсюлмани и записват техните добри и лоши дела, с възгласа „ Нека Аллах донесе на всички ви мир и благословия“. Време е.

Антун се съблича гол до кръста. Експлозивите, долепени до кожата му, са студени. Брезентът на жилетката е груб. Твърдите жици се притискат до плътта му.

Докато текат тези последни приготовления, си припомня кой е, в какво вярва и откъде е дошъл.

Той е Антун Бхати, достоен член на ТСОА, Тайния и свещен орден на артурианците. Казано простичко, християнски воин, готов да жертва живота си, за да спаси живота на останалите.

Жилетката е неговото разпятие. Тя е инструментът на смъртта, който трябва да отнесе до края на пътя си. Спомня си детството в Индия. Осемгодишен сирак в гетата на Пенджаб, тича босоног към бетонна постройка, в която се помещава неговата църква.

В края на пътеката, покрита с черни нечистотии, отпадъци и изсъхнала трева, се издига гигантски дървен кръст. Мюсюлманските деца мятат малки и големи камъни, докато той тича към светилището. Чува свистящия звук във въздуха и тропота, когато камъните падат на земята покрай него, усеща болката от тези, които се забиват в плътта му.

Влиза в прохладната църква и сяда на една от старите дървени пейки; стъпалата му не докосват пода – толкова е нисичък още. Оглежда и брои раните и синините по голите си крака и ръце. Този месец са четиринайсет. Същият брой като Мъките Христови. Поставя пръста си върху кръвта от прясната рана на коляното си и после го облизва. Има вкус на желязо. Напомня му за металния кръст, който свещеникът беше допрял до устните му по време на причастието.

Споменът е ярък и жив в съзнанието му. Сякаш се е случило вчера. А не преди цял един живот.

– Готово е – гласът на Набил го пренася от миналото в настоящето. Ръководителят на клетката поглежда с искрен и въодушевен поглед Антун. – Братко мой, Градината на Аллах те очаква.

24„Аллах Акбар“, съкратен вариант на „Аллах Акбар мин кули шай“, израз на арабски, който означава „Бог (Аллах) е по-велик от всичко“. – б. р.

25Различните етапи и пози, задължителни за молитвите в исляма. – б. пр.

46

КЕНСИНГТЪН, МЕРИЛЕНД

Ирландеца се обажда на шефа си и казва, че трябва да се види с него.

Едва при споменаването на думите „британско посолство“ Зак Фуло казва на най-малко популярното ченге в екипа си, че има дупка в графика в пет и половина и не го интересува какво ще е движението, ако трябва да прелети, но го иска точен до минутата заедно с федералния агент.