Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Принцът на Уелс 26влиза.

Облечен е в светлосив костюм, който го прави по-слаб, бяла риза и копринена вратовръзка в розово и златисто, вързана – естествено – с уиндзорски възел.

– Надявам се, че нямате нищо против срещата ни да е тук, а не в Кларънс хаус 27.

Той подава ръка на рицаря. Оуен свежда леко глава, докато се здрависват.

– Разбира се, че не, Ваше кралско височество.

– Моля ви, не толкова официално, когато сме насаме – принцът махва към двата малки дивана, поставени един срещу друг. – Знам, че баща ми иска да ви поздрави, така че не се изненадвайте, ако се появи по някое време.

– За мен ще е удоволствие да го видя отново.

– Питаха ли ви дали бихте искали чай?

– Да, попитаха ме, но не е необходимо, благодаря.

– Оуен, повиках ви тук, за да обсъдим новия ви пост, този на посланик с неограничени правомощия. Към него вървят отговорностите за отбраната и борбата с тероризма.

– За мен е чест да служа на родината и се радвам, че мога да го правя на британска земя.

– Знам. Човек не може да издържи в Америка толкова дълго, без лекичко да полудее. Все едно да задържаш дъха си под водата на прекрасно тропическо море. По някое време все пак трябва да се подадеш за въздух на повърхността.

Принцът разкопчава сакото си и преминава директно към темата.

– Бих искал да говоря без заобикалки.

– Моля, направете го. Нямам търпение да разбера какъв вид информация желаете и колко често бихте искали да я получавате. Да сте в течение е едно, да бъдете задушен от информация, е съвсем различно.

– Така е. И тук се появява моят проблем. – Принцът се опитва да подбере внимателно думите. – Проблемът ми е, че знам прекалено малко за вътрешните дела на ТСОА.

– Може би така е най-добре.

– Може би, но, моля, позволете ми сам да преценя дали е така.

Оуен не отговаря. Знае, че има още.

– Бих искал да се присъединя към Ордена.

– С цялото ми уважение, но мисля, че е най-добре да продължим да действаме както досега, без да се обвързваме с Ваше кралско височество.

– А аз мисля, че е най-добре да не продължавате така.

Двамата мъже се взират един в друг сред тежкото мълчание. Позлатеният древен часовник на мраморната камина до тях отмерва три удара, преди принцът да проговори отново.

– Знаете военното ми минало, Оуен, така че, ако обичате, не ме обиждайте с жалкото извинение, че се опитвате да ме защитите. През по-голямата част от живота си съм начело в списъците на различни терористични групи и съм бил на доста от размирните точки в света.

– Не става дума за това.

– Тогава за какво става дума?

– Освен ако нямате генетична връзка с някой от първите рицари, Кръвната линия е затворена за вас. А членството във Вътрешния кръг не е нещо, което мога да ви гарантирам – изборът на членовете му не зависи от мен. Кандидатът се одобрява от други.

– Тогава ги накарайте да ме одобрят; сигурен съм, че имате нужното влияние.

– Имам го. Но дори тогава е възможно да станете член на Вътрешния кръг само ако преминете инициацията – прави дълга пауза, за да подчертае последната дума, после добавя: – Никога не е имало изключения от това правило и няма да има.

– Не очаквам и не искам това – казва принцът. Изглежда доволен, че са постигнали някакъв напредък. – Какво по-точно включва тази инициация? – усмихва се като малко дете в очакване на забавно предизвикателство. – Все още имам някои белези от ритуалите, през които трябваше да премина във военните години.

– Кръв, Ваше кралско височество. Ритуално проливане на Вашата и гибелно проливане на тази на нашите врагове.

26„Принц на Уелс“ е титла, която се дава на наследника на действащия монарх на Обединеното кралство. Настоящият, 21-ви по ред Принц на Уелс, е принц Чарлз. – б. пр.

27Кларънс хаус – кралски имот в Лондон, свързан е с двореца „Сейнт Джеймс“. Близо петдесет години е дом на кралица Елизабет. Сега е официална резиденция на принц Чарлз, на херцогинята на Корнуол и на принц Хари. – б. пр.

48

НЮ ЙОРК

Каквато и надежда да е таял Антун, че ще успее да съблече жилетката и да я обезвреди, вече е смачкана.

Аасиф закопчава ръцете му с белезници зад гърба и го повежда към зеления ван за доставки, паркиран зад ъгъла на сградата. Биячът го стоварва на предната седалка до шофьора и го закопчава с предпазния колан. Подкарват по Крос Бронкс експресуей, после на юг към Порт Морис, Ийст Харлем и най-накрая Мидтаун ийст.

Едрият мъж пъхва ръка в джоба си и изважда нещо, което прилича на метална цигара с червен бутон на върха.