Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Съгласен съм. Антун ни беше казал същото. Затова поиска да остане в клетката – за да се опита да стигне до по-важните хора.

– Тогава трябва да уважим смелостта и търпението му и да не убиваме това животно веднага. Колко са загиналите на гарата, Гарет?

– По последни данни – сто и единайсет. Близо двеста ранени от отломките.

След секунда с нежелание добавя последната информация, която е научил току-що:

– Изглежда са накарали Антун да носи жилетка, заредена с взривно устройство.

– Тогава или той е изявил доброволно желание да я носи, надявайки се, че ще успее да я обезвреди, или прикритието му е било провалено. Имаш ли идея какво е станало?

Гарет Мадок се бе опитвал да сглоби същия пъзел.

– Полицията казва, че се е борил с друг мъж и го е убил, преди да детонира устройството.

– Грешно са разтълкували фактите. Вероятно някой друг е взривил бомбата дистанционно.

– Може би е бил Набил. Подновихме следеното му след експлозията, когато се върна в скривалището им.

Оуен наблюдава гостите, които се запътват към трапезарията, за да заемат местата си.

– Трябва да тръгвам. Ще ти се обадя по-късно. Погрижи се за нищо на света да не изпускаме от очи Набил. Той е достатъчно млад, че да допусне грешка. Ние сме достатъчно стари, за да се възползваме от нея.

– Ще се заема с това лично.

– Благодаря ти. И те искам обратно тук цял и невредим. Загубихме прекалено много добри мъже в прекалено много лоши ситуации и се боя, че вълната от атаки тепърва започва.

53

ВАШИНГТОН

Мици и Ирландеца слушат новините по радиото, докато пътуват обратно към хотела ѝ в Кенсингтън.

Тя забелязва, че той е пребледнял и се поти. Стиснал е волана и изглежда така, сякаш го мъчи силна мигрена или може би най-тежкият махмурлук в историята.

– Има ли някой, който да ти помогне за случая? Защо не си вземеш ден-два почивка?

– Има колеги, които дават по някое рамо тук-там и толкова.

– Двойното убийство не е ли достатъчно сериозно, за да получиш екип?

– Екип? Дават ти екип единствено за убийство на дете. Така стават нещата в днешно време.

– Времената са тежки и жестоки, престъпниците стават още по-жестоки. Какво да го правиш, светът си е такъв.

– Вярно е. Е, има едно свястно хлапе, Кирстен Колинс, която ми помага от време на време. Някой ден ще бъде страхотен полицай. Ако системата ѝ позволи.

– Или ако не я избута нагоре, за да седне на някое бюро като пример за другите жени полицаи.

Той се чуди дали може да ѝ зададе по-лични въпроси. За нейната кариера. За колегите. За живота ѝ. Мъжете. Връзките. Само че го залива поредната вълна на гадене. Пак му прилошава.

– Добре ли си?

Ирландеца се закашля. По волана изхвърчат пръски кръв. И още кръв, която облива в червено ръцете му. Той губи съзнание.

– Божичко! – Мици сграбчва волана.

Кракът му е застопорен върху педала на газта.

Фордът се носи напред.

Деветдесет.

Сто.

Сто и десет.

Мици успява да избегне сблъсъка с един джип. Навсякъде около тях се чуват сирени и клаксони на коли. Сърцето ѝ бие бясно, докато се мъчи да отдръпне Ирландеца от кормилото. С непосилен тласък избутва безжизненото му тяло към вратата от неговата страна, но кракът му продължава да натиска педала.

Мици не може да го премести повече.

Колите препускат яростно срещу нея. Тя извива волана. Фордът лъкатуши от външната лента към средната.

120 километра.

130.

Отпред се вижда камион. Червените му стопове блясват. Мици насочва форда към външната лента. Сблъсъкът е неизбежен. Въпросът е само къде.

Таурусът се качва на тревата край пътя. Страничното огледало се удря в дърво. Задницата на автомобила занася. Мици вижда горичка с дъбове, които се приближават с бясна скорост към нея. Завърта кормилото.

Колата подскача, превърта се на една страна, после се обръща по капак. Металът скърца. Навсякъде се разпиляват стъкла.

Следва оглушителен удар. Мици усеща пронизваща болка в средата на лицето си. После настава мрак.

54

ЛОНДОН

Анджело Марчети се чувства като пребит с бейзболна бухалка. Докосва внимателно болезненото място на челото си.

Отваря очи – сякаш е повдигнал ръждясали метални щори и се е сблъскал с унищожителната светлина на ослепителното лятно слънце.

Намира се в легло. Това успява да установи със сигурност. Лампите са светнати, завесите са дръпнати. Навън обаче е тъмно. Часовникът на нощното шкафче до него показва 4:47. Не е типичен час за събуждане.