Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Но това не е неговата спалня. Стаята е хотелска. Не е в Америка.

Някъде другаде.

Чува се шум. Движения на тяло. Отмята завивката.

До него спи гола жена. Не я познава. Което не е толкова странно. Всички жени, с които бе имал някакви нормални връзки, се бяха отказали от него много отдавна.

Анджело се надига, обляга се назад и я поглежда. Има маслинена кожа, латиноамериканка или испанка. Косата ѝ е по-дълга и по-черна от неговата. Има малки гърди и едър ханш. Около талията ѝ като колан се вие татуировка на змия. Заострената глава на влечугото е точно в центъра на обръснатия ѝ пубис, дългият тънък език изчезва между краката ѝ.

Жужат насекоми. Не в стаята, а в главата му. Рояците щурци, оси и пчели са гневни, задето са събудени, и жилят меката сива пита на мозъка му.

Става и обикаля из стаята. На ниската масичка има бял прах. Игли. Огледала. Антибактериални кърпички и празни найлонови пликчета. Дози спийдбол – хероин плюс кокаин.

Сега си спомня: беше седял тук с проститутката.

Жизела, името ѝ е Жизела. Дива испанка. Бяха се надрусали с кокаин, достатъчен да убие цяла рок банда.

На пода са разхвърляни дрехи, празни бутилки от минерална вода и пари.

Купища и купища банкноти. Лири.

Вече си спомня всичко. В Лондон е. И миналата нощ бе имал късмет. Голям късмет.

55

ГЛАВНО ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ, ВАШИНГТОН

Ярката утринна светлина навлиза през протритата щора на прозореца в кабинета на Фуло и кара Мици да присвива болезнено очи.

Въздушната възглавница в колата на Ирландеца бе счупила носа ѝ и я бе оставила с множество контузии, включително две насинени очи и ужасно подпухнали устни – сякаш току-що си е слагала ботокс.

Мици премества стола си на сянка, докато капитанът чете сведения от компютъра.

– Последните новини от болницата са, че е стабилен, но все още в критично състояние.

– Късметлия е, че е жив – вметва Мици, като инстинктивно опипва с пръсти издутината в средата на носа си.

– Не чак такъв късметлия – отбелязва капитанът и дочита остатъка от информацията: – Има счупени ребра, счупена лява ключица и дясна китка. Разместено дясно коляно, навехнат ляв глезен и... – гласът му заглъхва.

– И какво, капитане?

Фуло продължава с мрачен тон.

– Черният му дроб е отказал. Прецакан е напълно. Това е причината за кръвта, която си видяла да кашля точно преди да припадне.

– Алкохол?

– Години наред. Беше добро ченге. Някога. Преди случая с фризера. Казал ли ти е за това?

– Не.

– Случай на домашно насилие в Брукланд. Млада жена беше открита да скита из района. Изглеждаше така, сякаш не е яла от година. – Кимва към Мици: – Очите ѝ бяха като очи на панда от отоците, също като твоите. Хлапето бе направо синьо, с белези и наранявания по цялото тяло. И не можеше да говори.

– Шок?

– Лекарите казаха, че преди години езикът ѝ е бил защипан за устните с телбод за килими. Когато се възпалил, похитителят отрязал края му. Хлапето останало с половин език. Но можеше да пише. Пишеше неща, които никога не би искала да прочетеш. Фицджералд отговаряше за случая. Момичето посочило съборетината, където било държано и насилвано. Перверзникът отдавна бил изчезнал. Фицджералд претърсил мястото и намерил фризер в гаража.

– Мисля, че се досещам какво е имало вътре.

– Не мисля, че се досещаш. Фицджералд намерил трупове на новородени.

– Мамка му – отпуска глава Мици.

– Четири на брой. Подредени в линия. Шибаният социопат отвлякъл момичето, когато било на тринайсет години и го забременил четири пъти.

Мици се опитва да се хване за сламка. Иска ѝ се в случая да има нещо не толкова зловещо.

– Бебетата мъртвородени ли са били?

– Не. Той лично ги израждал, прерязвал пъпната им връв и ги слагал във фризера да умрат.

Тя поклаща бавно глава и се опитва да намери някакъв смисъл в историята.

– Защо? Защо ги е запазил? Защо не ги е заровил?

– Трофеи. Казал на момичето, че са доказателство за неговата мъжественост.

– Исусе! Моля ви, кажете ми, че чака смъртната си присъда в затвора, за да отида да се насладя на купона, когато настъпи големият ден.

– Умря в мотел в Ню Йорк. Някой го завързал за стол, напъхал част от чаршафа в устата му и го прострелял в слабините. Според криминалистите убиецът е изчакал поне час, преди да дръпне чаршафа от устата му, да пъхне пистолета между зъбите и да изстреля втория куршум.

– Добре свършена работа.

– Не само ти мислиш така. Никой не се зарови особено в случая, за да намери стрелеца. Най-малкото Фицджералд. Той не изглеждаше много изненадан от станалото. Не знам дали следиш мисълта ми.