Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Мици изругава заради пропуснатата възможност.

– Жалко за кръвта.

– Не всичко е загубено – казва младата полицайка. – Приятелят ми е криминалист. Отиде за проби от пода. Въпреки че е бил почистен, успял да намери следи от кръв в хоросана между плочките. Изследвал ги в лабораторията и вече имаме два ясни ДНК профила.

– Два? На убиеца и на жертвата?

– Предполагам, че твоето духче отново се обажда, лейтенант, но този път наистина не знам какво да му кажа. Тъкмо се канех да проверя данните в системата. Искаш ли да дойдеш?

58

СОХО, ЛОНДОН

Двамата охранители не са толкова високи, колкото Анджело, но са много по-мускулести и с около пет години по-млади.

Шефът им е дребен, крехък мъж в средата на четирийсетте. На Анджело Марчети му е трудно да повярва, че този незабележителен човек е прочутият Жозеп Мардрид. Повежда ги през коридора към дневната на апартамента.

Мардрид сяда на мекия диван, а охранителите застават отстрани като колони.

– Разочарован ли сте, господин Марчети? – разкопчава сакото си мъжът. – Да не очаквахте да имам черна маска и рога и да размахвам дяволска опашка?

– Не съм имал никакви очаквания. Вашият посредник ви е предал един от погребалните кръстове. Имате ли интерес да работим заедно или не?

Мардрид посяга към вътрешния джоб на сакото си и вади оттам плик.

– Това са парите, които изгубихте на моите маси миналата вечер. – Мята плика на масичката от черешово дърво между тях. – Какво имате за мен?

Марчети протяга ръка към рафта под масичката и измъква келтски кръст. Подава го на Мардрид. Той го взема и го завърта, за да го огледа.

– Обещахте ми ценни артефакти и тайна информация, господин Марчети. За момента виждам само буца старо желязо.

– Много повече е. Това е артуриански погребален кръст.

В очите на Мардрид просветва искра на интерес.

– Моля, кажете ми повече.

– Когато някой от техните рицари бъде убит, го погребват с един от тези кръстове, поставен на гърдите му. Твърди се, че са изковани от същата руда като онази, използвана за Екскалибур.

– Очарователна история. И каква полза ще имам аз от този кръст?

– Повече от очарователна е, защото е истина. Хиляди от тези мъже от векове са погребвани в земя, чийто собственик е Гуин. Полагат ги в Рицарски гробища – това е името, което използва Орденът. Тайни парцели земя на тайни места, по целия свят. Предполагам, че ако ви дам указания за местоположението им и вие споделите информацията със света, а после полицията и пресата започнат да ровят наоколо, ще ви е приятно сър Оуен да стане обект на подобно внимание.

– Продължавайте.

– Мога да го направя – кимва Марчети и вдига кръста. – Този кръг в средата на разпятието не е келтски; той символизира Артуровата кръгла маса. Можете да изложите Гуин като гробоосквернител или пък фантазьор психопат, както пожелаете.

– Може и да съм ви преценил погрешно, господин Марчети. Ако този кръст наистина е това, което казвате, защо един от вашите мъже се опита да го продаде – него или друг подобен – на търговец евреин в Америка и после го уби?

– Беше грешка. Идиотите, които наех, са действали на своя глава. Ставаше въпрос за пари.

– Идиотите често вършат такива неща. – Мардрид не спира да върти кръста в ръцете си. – Бих искал да сторя това, което казахте. Искам да видя воините на Гуин изровени от земята. Ще е забавно да го наблюдавам как се справя с медийната шумотевица. – Маха заповеднически с ръка. – Дайте ми подробности за тези погребални терени.

Марчети се разсмива.

– Може и да наемам идиоти, но не съм чак толкова глупав, че да нося документи с подробностите тук, при себе си. Те са на сигурно място и очакват размяна срещу съответна достойна сума.

– Тогава нека да осъществим размяната. Какво искате срещу тях?

– Десет милиона долара за всяко гробище.

Марчети се усмихва.

– Основателна цена, с която да се плати за унищожението на човек като Гуин.

Изправя се на крака и оправя гънките на костюма си.

– Но помнете, господин Марчети, няма връщане назад и отказване от тази сделка. – Подава му кръста. – Aко не доставите обещаното, ще накарам хората си да ви изкопаят гроб и да ви заровят жив заедно с вашия кръст. Желая ви хубав ден!

59

ГЛАВНО ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ, ВАШИНГТОН

Мици накланя автомата за вода и изцежда последните капки в синя пластмасова чаша. Достатъчно е, за да изпие поредната доза обезболяващи. Кирстен Колинс се взира в екрана в очакване националната лотария с данни да ѝ съобщи дали е достатъчна късметлийка, че да получи съвпадение на двата ДНК профила от кръвта, намерена на пода в закусвалнята.