Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

След ритуала отпрати другите мъже, казвайки, че има нужда да остане насаме със загиналия им брат. Само че вместо да отдаде почитта си, открадна погребалния кръст на мъжа и тези на баща му и на дядо му, които лежаха в същата гробница.

Имаше познати, които да го продадат вместо него. Мъже, които го снабдяваха с дрога. Шефове на банди, които най-вероятно скоро щяха да го убият, ако не уреди дълговете си.

Стигнал на границата на финансовото отчаяние, Анджело даде един от кръстовете и оригиналната флашка с информацията от ТСОА на Кайл Коул, главата на фамилията Мара Салватруча. Бе преписал пасажи от книгите на хартия, за да заинтересува купувача, но беше задържал ключа за шифъра.

Докато не провери копието, което беше направил за себе си, не си даваше сметка, че данните на ТСОА се повреждат автоматично, щом бъдат прехвърлени на чужд софтуер или хардуер.

Копието беше абсолютно безполезно.

Въпреки тази спънка известно време изглеждаше, че нещата все пак ще се получат. Мафиотите намериха Голдман, който бе специалист в областта на религиозните артефакти. Той предложи депозит и поиска да купи и трите кръста. Когато му показаха извадките от книгите, търговецът видя шанс да спечели много пари.

После старецът стори нещо много глупаво. Опита да смъкне цената в последната минута и заплаши да ги издаде на полицията, ако не приемат. Блъфът му струва живота.

Ситуацията се влоши.

Анджело си бе уредил среща с Брад Дигън в закусвалнята на Дюпон, но се бе надрусал и пристигна късно. Толкова късно, че видя само как Джордж Далтън излиза от паркинга. Забеляза как линкълнът му отпрашва и после как сервизният камион идва да прибере джипа на Дигън. Тогава разбра, че играта е загрубяла и трябва да напусне страната, преди Орденът да го залови.

Сега обаче има още един шанс.

Последен шанс.

Допива питието си и се моли този път да не прецака нещата.

61

ГЛАВНО ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ, ВАШИНГТОН

Няма начин Мици да продължава да седи на бюрото на Ирландеца. Просто не е редно. Нито да виси наоколо, докато колегите му злословят за него. Почти не познава човека, но от това, което бе видяла, личеше, че в него има много повече от мърлявата външност.

Хваща такси и се замисля, че би могла да развие топли чувства към Ирландеца. Лошите момчета и пропадналите типове винаги са ѝ били слабост. А по него определено имаше много за дялкане. Но какво пък, малко нежност и добро отношение и кой знае?

Прибира се в стаята си в хотел „Силвър фол“, отваря минибара, изважда миниатюрна бутилка с уиски и развинтва капачката.

– За теб, лейтенант Фицджералд. Надявам се, че на небето има безплатен бар и добра жена, която те обича.

Отпива достатъчно, че алкохолът да прогори гърлото ѝ, взема поредната доза обезболяващи и поляга за петминутна почивка.

Два часа по-късно се събужда от звъна на телефона си.

Сърцето ѝ тупти бързо, докато го сграбчва от нощната масичка до леглото.

– Ало?

Кратка пауза, после се чува мъжки глас:

– С лейтенант Фалън ли говоря?

Тя се насилва да се изправи. Болката по средата на лицето ѝ е рязка и силна.

– Да, аз съм. – Вижда, че номерът е скрит. – Виж, приятел, ако си поредният задник, който се опитва да ми продаде застраховка, заем за кола или някаква друга простотия, те предупреждавам, че сега определено НЕ е моментът.

– Обажда се сър Оуен Гуин, бившият британски посланик в Съединените щати.

Мици затваря очи и отправя молитва към небесата земята да се отвори и да я погълне точно в този миг.

– Звънели сте на мен и на неколцина мои колеги с молба за съдействие при разследването на убийство. С какво бих могъл да ви помогна?

Мици не е подготвена за това. Сънят и лекарствата още замъгляват съзнанието ѝ.

– Извинете ме. Случаят, по който работя, е свързан със смъртта на двама души и попаднахме на следа, водеща към член на вашия екип, към Джордж Далтън. Бих желала да му задам няколко въпроса.

– Какви въпроси, лейтенант?

– Къде е бил в определено време, с кого е бил и какво е правил. Обичайните.

– Най-вероятно е бил с мен. Той е висш служител от екипа ми и се боя, че го товаря прекалено много. Какво ще кажете секретарката ми да ви звънне и да ѝ предадете списъка с въпроси, които искате да зададете на господин Далтън. Ще се погрижа той да отговори и да ви ги предадем обратно.

– А какво ще кажете да разговарям лично с него?

– Не мисля, че това е подходящо и препоръчително за нас. Има някои протоколи, които трябва да спазваме.