Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Мици придърпва един стол до нея:

– Как се справяме?

– Все още търсим. Харесва ми как в полицейските сериали по телевизията информацията излиза след едно-две щраквания на клавиатурата.

– Да, и момчетата от отдела винаги са с чудесна външност и имат златни сърца.

На монитора излизат първите резултати.

– Профил едно не е печелившият ни билет – отбелязва Кирстен. – Няма съвпадения в системата.

– Ако това е кръвта на нашия дипломат, все още сме в играта. Надявам се само, че вторият билет ще има по-голям късмет.

– И ето го и него – казва Кирстен.

Следва агонизираща пауза, докато резултатът се появява на екрана.

– Имаме победител! – навежда се по-близо към монитора. – Брадли Джон Дигън. Четирийсет и две годишен. Една предишна присъда за измама.

– Какъв вид измама?

Кирстен преглежда информацияга.

– Нещо, свързано с картина. – Продължава да чете. – Изглежда се е опитал да продаде картина, която никога не е съществувала.

– Какво?

– Чакай малко. Нека прегледам набързо останалото.

Кирстен отваря линка към документацията.

– Добре, ето. Творбата е нарисувана от художник на име Ейк. Нарича се „Гентски олтар“ и всъщност е съставена от няколко различни картини – пана, образуващи средната част и крилата на олтара. Едно от тези пана е било откраднато и никога не е намерено. Дигън се опитал да измами някой си Кристи, че паното е при него и възнамерява да го продаде.

– Мисля, че имаш предвид „Кристис“ – това е аукционна къща, не човек. Специализирана е в произведения на изкуството и антики.

– Добре, изложих се. Не купувам много произведения на изкуството. Освен ако плакатът на „Чипъндейл“ в спалнята ми не минава за изкуство.

– Не, не минава.

– Ако го видиш, повярвай ми, ще си промениш мнението.

– Убедена съм. В доклада пише ли още нещо за картината, която се е опитал да продаде?

Кирстен преглежда текста.

– Не много. Пише, че в едната част от олтарната творба били изобразени четири групи от хора, събрани на поляна, за да почетат Агнеца Божи, а Дигън твърдял, че притежава пета картина, на която била изобразена друга група, неспоменавана никъде преди това.

– Има ли обявена стойност на истинската картина? Или да се казва колко е искал Дигън?

Кирстен се зачита по-надолу.

– Таблото от олтара е от петнайсети век и е с размери – леле, това си е доста! – три на пет метра.

– По-голямо е от първия ми апартамент.

– Точно колкото моя сега – отбелязва Кирстен, после зърва сумата в долари. – Десет милиона! Дигън е искал поне десет милиона долара за своята картина. Човече, трябва наистина да е била страхотен фалшификат.

Мици мислено обобщава наличните до момента улики.

Пано от Гентския олтар.

Келтски кръст.

Флашка с някакъв код.

Убит търговец на антики.

Мъртъв мошеник.

Измамник, който търгува с произведения на изкуството и е свързан с британски дипломат, напуснал страната.

Мъжки глас нарушава концентрацията ѝ.

– Чуйте ме всички!

Мици вдига глава и вижда капитан Фуло, застанал до вратата. Повишава тон така, че дори ченгетата в най-далечната част на помещението да могат да го чуят.

– Хора, моля за внимание. Току-що ми се обадиха от болницата. Лейтенант Патрик Фицджералд е починал преди десет минути.

Разнасят се въздишки, той изчаква две-три секунди.

– Всеки, който иска да поговори с мен насаме, може да ме намери в кабинета ми.

60

СОХО, ЛОНДОН

Анджело Марчети е пропуснал да спомене някои неща на Жозеп Мардрид. Неща, които могат да станат причина за смъртта му.

Сега седи в долнопробна кръчма, близо до занемарен стриптийз бар, пие трето уиски и се опитва да не мисли за кашата, в която се е забъркал.

Беше излъгал, когато каза, че знае подробности за всички Рицарски гробища. Не знае. Истината е, че бе записал файла на флашка от ТСОА, докато се намираше в замъка „Каергуин“ в Уелс. Беше копирал данните от главния компютър заедно със сканираните версии на някои от свещените книги, съхранявани в Артурианската библиотека.

Планът беше да поиска от Гуин пари в замяна на флашката. Но нервите му не издържаха и той потърси друг начин да изкара пари, без да се излага директно на отмъщението на Ордена.

Получи шанс да го направи, когато се върна в Америка.

Беше натоварен да ръководи погребението на млад рицар, убит от трафиканти на оръжие. Гробището се намираше в националния парк близо до Гластънбъри, онзи в Кънектикът, САЩ.