Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Исусе! Ти и каубоите ти сте пазили доста неща в тайна от нас, Гарет. Лошо, лошо момче.

– Приемам порицанието. След като приключи акцията, трябва да поговорим лице в лице.

– Можеш да заложиш задника си, че ще го направим.

Мадок затваря. Екранът на бюрото му показва Захра Коршиди, прибираща се в мястото, което нарича „дом“. Надява се и се моли на Бог, когато всичко започне, да успее да я измъкне оттам. Жива.

147

ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ФБР, САН ФРАНЦИСКО

Психоложката Хелена Банкс отваря вратата на кабинета на шефа си.

– Имаш ли минутка?

– Точно толкова – поклаща се на стола си Боб Бийм. – Току-що се чух със Спинкс. Претърсил е „Уолнът Крийк“. Единственият тип, който е наел бунгало там, се оказа чист. Разделил се с жена си, но решил все пак да отиде в бунгалото, което бил взел под наем за нея и трите им деца. Тъй като бил платил за него, решил да го използва.

– Трябва да го отдава под наем на други – ще се нуждае от всички пари за издръжката. Мислех си за колите.

– Давай.

– Говорихме отново с Рут Евърет и тя каза, че е видяла седан в края на алеята си. Отчасти и заради това повярвала на историята на жената за развалилата се кола.

– Вече го обсъдихме – Бийм изважда папка от документите на бюрото си. – Две дузини жени са наели седани през последната седмица и всички са платили с кредитни карти.

– Знам. Но проверих агенциите за коли под наем отново и познай какво – открихме мъж, който е наел каравана на международното летище в Сан Франциско и седан в Сан Матео.

Бийм усеща как сърцето му забива учестено.

– Имаме ли име и адрес?

Хелена поставя на бюрото му жълто лепящо листче.

– Крис Уилкинс, женен, с бизнес в Ел Ей.

Шефът ѝ издърпва листа.

– Проверени ли са?

– Да. Такъв човек съществува, върти си бизнеса. Къщата му е под наем, а бизнесът му е дребна работа. От типа, който можеш да зарежеш, без да ти мигне окото.

– Има ли досие?

– Не.

– Жена?

– Тереза. Тес.

– Разполагаме ли с техни снимки?

– Още не. Поискали сме от шофьорските им книжки и търсим съдействието на Министерството на вътрешната сигурност.

– Арести?

– Никакви. Нямат дори глоби за превишена скорост.

Бийм се връща на онова, което предполага, че е събудило и нейния интерес.

– Защо някой ще наема седан и каравана?

– Не е типично, но не е и необичайно – отговаря Хелена. – Караваните едва се влачат и е истински ад да паркираш. Седаните са по-бързи и по-удобни. Странното е обаче, че те нямат деца, така че е по-вероятно да си падат по хотели и мотели. Освен това Уилкинс ги е наел отделно, от различни фирми. Повечето хора не правят така – искат да получат намалението, което се дава при наемане на две коли.

Бийм се замисля за евентуални причини за подобна постъпка.

– Може би едва по-късно им е хрумнало, че искат да наемат и друга кола, може би жена му не може да кара, така че не е имало как да вземат и двете едновременно?

Хелена се усмихва самодоволно.

– Но тя може.

– Може ли?

– И караваната, и седанът са минали по моста „Оукланд“ около десет часа вечерта, което е приблизително по същото време, когато Рут Евърет се свестява на пода в кухнята си.

148

ЛОНДОН

Тайното такси стига до Темза и паркира в тъмната алея до шлепа на ТСОА, на по-малко от петстотин метра от строящия се блок, където държат Мици.

Телефонът на Оуен Гуин звъни.

– Да?

– Готово е! – Гарет Мадок звучи изтощено. – Свързах се с контакта си в НРА и той вече е на път. Вече имаше среща с Ланца и докато говорим, вероятно вече обграждат Ал Шиб. Предполагам, че преди зазоряване всички мишени ще бъдат заловени, въпреки че ще бъде трудно да им се повдигнат солидни обвинения.

– Не бъди толкова потиснат. Трябваше да избираме между това да ги хванем на местопрестъплението или да сме сигурни, че никой няма да пострада.

– Знам. Просто ми се искаше да е от онези пъти, когато успяваме да постигнем и двете.

– Вероятно спасихме живота на много хора. Мисли за това.

– Така и ще направя. Моят човек е тук, така че трябва да вървя. Преди да попиташ, нямам новини за момичетата на Фалън, но обещавам, че ще ти звънна на секундата, в която излезе нещо.

– Благодаря ти. Ще говорим по-късно – Оуен затваря и се обръща към Далтън.

Консулът го информира за хода на събитията.

– Имаме екип от двама души на покрива. Сканираха сградата и знаем, че я държат в стая на последния етаж от западната страна.

Оуен вперва поглед в мрака.