Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Ела отзад – кимва към кухнята той.

Тес затваря вратата и влиза след него в малката пристроена стая.

Крис тежко изпуфтява.

– Той иска да освободим едно от момичетата.

– Какво?!

– Порязаната. Каза, че трябва да я закараме в болница възможно най-далече оттук и да я оставим с указания да се обади веднага на мобилния телефон на майка ѝ.

Тес свива рамене.

– Можем да я накараме да се обади отвсякъде. Не е нужно да е от болница.

– Не се изразих правилно. Тя трябва да се обади от самата болница, за да може майка ѝ да провери, че наистина е там.

– Добре, схванах. Умна кучка.

– Кой е най-подходящият медицински център в района?

Тя поклаща глава.

– Не знам, ще проверя в Интернет. Сигурно има в Оукланд и Сан Рамон.

– Търси на изток. Намери нещо на около час оттук. – Крис кимва към момичето. – Как е тя?

– Не е фатално. Кървя като хемофилик, след като ѝ сряза пръста с онзи касапски нож, и оттогава скимти като котенце.

Той отива до хладилника и изважда бира.

– Искаш ли една?

Тя я взема от ръката му и отваря капачката.

– Това не ми харесва. Изобщо не ми харесва. Играем по свирката на противника, а това ще ни докара проблеми. Особено когато противникът е федерален агент.

151

ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ФБР, САН ФРАНЦИСКО

Сандра Донован се уверява, че вратата на кабинета ѝ е затворена. Винаги е предпазлива в това отношение, когато се кани да получи важно обаждане като това, което очаква.

Директорът на ФБР иска да говори лично с нея.

Лампичката на телефона върху бюрото ѝ светва и тя вдига слушалката.

– Да, сър.

Питър Лансли е известен като шеф, който обича да започва топло разговорите със своите подчинени. Разбира се, това е преди да пусне кофа с лед в панталоните ти, когато нещо се прецака. Затова не е изненадана, че началото е учтиво.

– Как си, Сандра? Не сме се виждали от конференцията за тежки криминални престъпления в „Куантико“.

– Добре съм, сър, благодаря, че питате.

– Тогава направи добра презентация – определено накара някои от старите глави да погледнат с по-свеж поглед на проблемите. Обаждам ти се за случая на Фалън. Има някои неща, които искам да ти кажа неофициално.

– Разбира се, сър.

– След малко ще получиш обаждане от човек, който ще ти се представи с две ключови думи: Толе и Мак. Повтарям: Танго, Оскар, Лима, Ехо. И Майк, Алфа, Кило.

– Разбрах, сър.

– Добре. Защото след това този мъж ще ти даде информация и повярвай ми, можеш да ѝ се довериш. Той е не просто златен, а платинен източник. Информацията, която получаваме от него, винаги е вярна. Винаги , Сандра.

Тя отбелязва как началникът ѝ натъртва на думата.

– Тази информация от чия страна идва, сър? От наша или от противникова, сър?

В гласа му се долавя лек смях.

– От наша страна, Сандра. Съвсем, съвсем наша. Казал съм на човека, че може да ти има доверие и да общувате директно, без посредник. Не ме разочаровай.

– Няма, сър.

Разговорът приключва. Донован оставя слушалката и се пита какво може да ѝ каже човек, който не е от нейния екип или от този на Боб Бийм, за отвличането на децата на Фалън.

Не ѝ се налага да чака дълго.

Секретарката ѝ се обажда.

– Търси те някакъв мъж по телефона. Казва, че директор Лансли е говорил с теб и очакваш обаждането му.

Очите на Сандра Донован се разширяват от нетърпение.

– Свържи ме, Силвия. Веднага.

152

КАРДИГАН, УЕЛС

Докато хеликоптерът на Оуен цепи въздуха в небето над Кардиган, той си мисли как преди векове този град е бил начална и крайна точка за стотици кораби и хиляди моряци; град с процъфтяваща корабна индустрия, успешна търговия с вълна и весели жители.

Вече не е така.

След като реката се затлачила с утайка, големите кораби спрели да идват и в икономиката настанал спад. Днес градчето е с по-малко от пет хиляди жители. Туристите, които го посещават, се интересуват или от история, или от религия. Идват заради замъка от единайсети век или заради църквата от дванайсети век, в която се съхранява националната католическа светиня на Уелс, олтарът със статуята на Благословената Дева, известна и като Богородицата със свещта, или Богородицата от Кардиган.

Именно тази светиня е фокус на посещението на новия папа, първото в Уелс от над трийсет години. Повод за национални тържества.

И първата междинна спирка на Оуен.

На разсъмване по небето се настаняват дъждовни облаци и температурите са почти на границата на замръзване, когато лимузината го взема и потегля през града. Заедно с него е Кари Окланд, бивша високопоставена агентка на МИ 5, която през последните пет години оглавява неговите европейски отдели за закрила на високопоставени личности. Четирийсет и две годишната жена е облечена с късо черно яке, черни камуфлажни панталони и кецове.