Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Сестра!

Решава да не обръща внимание на вика, който се чува от редицата с пострадали хора.

– Сестра!

Вдига глава от компютъра. Неколцина души са се изправили и се взират в нещо. Явно някой е припаднал.

– Сестра!

– Добре! Спокойно, пазете си нервите, идвам – заобикаля бюрото и се запътва към групичката хора. Пластмасовите столове са дръпнати назад. Някой е паднал на пода в задната част на залата.

– Преместете се встрани и ми дайте малко пространство.

На пода има младо момиче. Увито е в карирано вълнено одеяло, което някой е развил. Краката и ръцете ѝ са завързани. В устата ѝ има парцал.

На гърдите ѝ е закрепена бележка.

НЕ СЕ ОБАЖДАЙТЕ НА ЧЕНГЕТАТА.

157

БОЛНИЦАТА „САН ХОАКИН“, СТОКТЪН

Слагат Амбър Фалън на носилка и я пренасят в манипулационната. Сестрите проверяват жизнения ѝ статус, после развиват кървавите превръзки от ръката ѝ.

От другата страна на завесата Бети Липтън подава бележката на болничния администратор Ан Лесли и набързо ѝ преразказва случилото се.

– Момичето е Амбър Фалън. Единият ѝ пръст е почти отрязан и е изтощена от загубата на кръв. Казва, че трябва да се обади на майка си веднага, иначе ще убият сестра ѝ.

Лесли поглежда бележката.

– Мислиш ли, че говори истината, или е клиничен случай за привличане на вниманието?

– Синдромът на Мюнхаузен винаги се различава трудно. Предлагам да звъннем на майка ѝ и да разберем.

– Искам първо да я видя.

Бети отмята завесата и администраторката пристъпва към момичето.

Амбър е облегната на възглавница в леглото и изглежда уплашена. Щом ги вижда, започва да говори бързо.

– Трябва да звънна на мама – така каза мъжът!

Лесли вдига слушалката на закачения на стената телефон.

– Кой е номерът ѝ, мила?

– В джоба ми е – сочи момичето. Не може да го извади, защото все още почистват и превързват ръката ѝ. – Това не е мобилният на мама, а онзи, на който мъжът каза, че ще бъде.

Бети го изважда и го подава на началничката си.

– Кой е този мъж, мила? – пита Лесли, докато проверява числата на телефона и ги набира.

– Онзи, който ни отвлече. Каза, че ако не звънна веднага, ще убие Джейд.

– Джейд е сестра ти?

– Да – Амбър сякаш ще припадне всеки миг.

От другата страна телефонът се вдига още при първото позвъняване.

– Ало?

– Тук е Ан Лесли от болница „Сан Хоакин“. С кого говоря?

– Лейтенант Фалън. При вас ли е дъщеря ми?

Администраторката се изненадва, че майката е полицай.

– Да, Амбър е тук и току-що се погрижихме за раната ѝ. Госпожо Фалън...

Мици я прекъсва.

– Госпожо, нямам време за въпроси. Дайте ми телефона на болницата, за да ви звънна обратно и да потвърдя, че сте тази, за която се представяте. Моля, направете го веднага, животът на много хора зависи от това.

– Номерът е 46 84 700. Ако звъните извън района на Стоктън, кодът ни е 209. Кажете на рецепционистката да ви прехвърлят в спешното отделение.

– Тя добре ли е?

– Добре е, госпожо Фалън. Вече е в безопасност.

Мици усеща, че ще се разплаче.

– Благодаря ви.

Администраторката затваря, показва се иззад завесата и се провиква към бюрото на рецепцията.

– Звънни в централата и кажи, че ще има обаждане за мен. Спешно е и трябва да ме свържат незабавно.

Лесли оглежда приемната, докато сестрата се обажда на оператора. Отделението е препълнено до пръсване. Иска ѝ се да имаше място, където да премести всички тези пациенти.

Влиза отново в малката стаичка и поглежда момичето в леглото. Горкото дете е стресирано и от бледата ѝ кожа личи, че е загубила доста кръв.

Взема кърпичка от кутията отстрани на леглото и изтрива сълзите, потекли от зачервените очи на Амбър.

Телефонът на стената звънва. Всички се втренчват в него. Лесли вдига слушалката.

– Ало?

– Мици Фалън е. Все още ли сте с Амбър?

– Да, госпожо Фалън.

– Слава Богу, че е добре! Заведете я на безопасно място и се обадете на...

Връзката прекъсва.

Амбър поглежда към администраторката.

– Какво каза мама?

Лесли успокояващо докосва лицето на момичето.

– Каза да не се тревожиш. Всичко ще бъде наред.

158

ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ФБР, САН ФРАНЦИСКО

– Болницата „Сан Хоакин“. Амбър Фалън току-що е приета в Спешното.

Боб Бийм вдига глава и поглежда заместник-директор Донован.

– Пак ли твоят източник?

Тя го поправя.

– Източникът на Лансли.

Инстинктът му казва да провери. Винаги проверявай, преди да се впускаш в действие.