Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Тя изпъва мускулестото си тяло и се опитва да го увери, че всичко ще бъде наред.

– Всеки ден, на всеки час проверяваме кошчетата за боклук, канализационните шахти, пощенските кутии и важните места по маршрута на папата. Няма къща, апартамент, магазин или гараж, които да не сме претърсили. Няма никакъв шанс за опит за покушение срещу живота му.

– Винаги има шанс, Кари – затова съм тук.

– Напълно излишно, надявам се.

– Аз също. Не си и помисляй, че идването ми е признак на недоверие към теб. Според мен ти си най-добрата в бизнеса.

– Благодаря ти.

– Но наблюдателният екип настоява, че ще има опит за покушение срещу Светия отец, и смятам, че допълнителен чифт ръце никога не е излишен.

– Наблюдателите са грешали и преди – кимва тя, а ръцете ѝ потупват папката от кафява опаковъчна хартия, в която са поставени купища листове с информация.

– Много пъти. Надявам се и сега да грешат.

– Първият документ е дневният ред на папата – обяснява тя. – Вторият е списъкът с хора, с които ще се срещне Светият отец или които ще бъдат в близост до него. Говорих с охраната на Ватикана и или те, или ние винаги ще сме най-много на три метра от него. Третият е профилът на понтифика и неговите навици при пътуване. Четвъртият – анализ на...

Оуен я прекъсва.

– Прекалено много информация, Кари, прекалено много. Кажи ми само най-главното.

– Добре. Това е първият път от 1982 г., когато папа идва в Уелс. Той ще посети Кардиган, Суонзи и Кардиф, преди да пристигне в Уестминстър за сутрешната литургия, после ще лети за Белгия, за да благослови по-нататъшната реставрация на Гентския олтар.

– Ще говорим за Гент после. Фокусирай се върху Кардиган в момента.

– Градчето е лесно за оглед и следене. Мисля, че между нас, Ватиканската охрана и специалните служби той е в безопасност. Църквата е от дванайсети век, но е разширена, модернизирана и със специално място, изградено за светинята. – Посочва му папката. – Схемите са тук. Ще видиш, че това е труден район за покриване, така че там трябва да сме особено внимателни.

– Добре. Изглеждаш много добре подготвена, Кари – отпуска се леко Оуен. – От твоя гледна точка, какво те притеснява най-много?

Тя се усмихва:

– Неочакваното. Природата на живота е такава – винаги се случва нещо неочаквано.

153

ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ФБР, САН ФРАНЦИСКО

Сандра Донован плъзва две снимки по бюрото си. Едната на мъж, другата на жена.

Боб Бийм ги взема.

– Кои са тези?

– Току-що ги получих, изпратени са от непроследим сървър.

Той се усмихва.

– Няма такова нещо като непроследим сървър.

– Нима? Кажи го на техниците. Аз им казах същото преди малко и те ми се изсмяха в лицето. Ще те съсипят с обяснения как тези файлове са минали през всеки айпи сървър в Азия, преди да стигнат тук.

Бийм вдига снимките.

– И тези хора са?

– Джери и Сюзан Станхоп. Пол и Шарън Глас. Стийв и Кара Доплър. Или по-познати напоследък като Крис и Тес Уилкинс. Според доверен източник те са похитителите на децата на Фалън.

Бийм се взира в кръглото лице на мъжа и високите скули на русата жена.

– Стигнахме до същите имена при проверката на колите под наем. Какъв е източникът?

– Не мога да кажа, но е добър.

– Не можеш или не искаш?

– Не мога. Свърза се с мен чрез Лансли.

Очите на агента се разширяват от изненада.

– Нещо друго освен снимките?

Донован отпуска длани на бюрото си.

– Очевидно има отбрана група от бивши войници, които вече преследват семейство Уилкинс.

– Наемници?

– Не знам кой им плаща или ги ръководи, но Лансли каза, че можем да им се доверим. Мъжът, който ми се обади, ми даде списък с местата, на които са търсили.

Бийм свива рамене.

– И какво се очаква да направя аз?

Тя му подава лист хартия.

– Това са местата, на които казват, че не могат да отидат в следващия час. Може би е добре да провериш първо тези адреси?

– За сведение искам да заявя, че не ми харесва да работя по информация от непознати източници.

– Отбелязвам си.

Бийм взема листа от ръката ѝ.

– Осем места. Супер.

– По-добре е от това, с което разполагаме в момента, Боб.

Той избутва стола със скърцане, докато става, и размахва листа към нея, докато върви към вратата.

– Това ще свърши зле. Помни ми думата.

– Постарай се да не стане и...

Бийм затръшва вратата след себе си.

– ... не затръшвай вратата!

154

СТОКТЪН, КАЛИФОРНИЯ

Сто и седем километровото пътуване отнема на Крис Уилкинс час и четирийсет и пет минути.