Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Оуен вече е обмислил неблагоприятния изход от ситуацията.

– Ако нещата се развият зле, Гарет, искам тези животни да напуснат Калифорния единствено в ковчези, по никакъв друг начин.

– Разбрано. Нещо друго?

– Да, има. Реших, че не можем да оставим Ал Шиб и помощниците му на свобода до сутринта.

Мадок се намръщва.

– Имаме наистина добра възможност да открием всички ключови членове на терористичната клетка.

– Осъзнавам го, но без да знаем коя е мишената им, да не говорим за мястото и времето на нападението, не можем да рискуваме.

– Нуждая се от съвсем малко време. Нека ги оставим, докато Ал Шиб ни отведе до убежището си за тази вечер.

Оуен е непреклонен.

– Не можем. Съжалявам.

Мадок издиша шумно, но не оспорва решението му.

– Добре, как искаш да действаме? Ти ли ще се обадиш на Рон Брайърс в Националната разузнавателна агенция?

Оуен иска да компенсира разочарованието.

– Имаш ли някой доверен човек от агенцията, на когото можеш да съобщиш информацията?

– Да, имам. Неколцина даже.

– Тогава избери един и му се обади. Винаги е добре да се помага на такива хора да стигнат по-далеч в кариерата.

– Благодаря ти, оценявам го.

– Не е нужно. Просто звънни на твоя човек. И то скоро.

– Ще го направя.

Оуен прекъсва разговора.

– Имаме звук от къщата – казва Далтън. – Не е много добър, но чуваме Фалън. Положението явно е лошо.

145

ЛОНДОН

Брюнетката разстила вестници по пода на вградения гардероб. Мускулестият тип събува панталоните и гащите на Мици, бута я вътре и затваря плъзгащите се врати.

Фактът, че се отнасят с нея като с куче, я наранява почти толкова, колкото и счупеният нос и прободеното рамо. В допълнение идват и стомашните спазми, следствие от таблетките. Тя търпи мълчаливо дълго време, но накрая се провиква:

– Ей, вие там, по-добре ме закарайте до тоалетната. И то бързо.

Чува се тропот по вратата и мъжът се обажда:

– Върши си работата там, малко кученце. И побързай, мамка ти.

Изритва с крак дървената врата и се отдалечава.

Мици усеща, че вече няма сили. Времето ѝ изтича. Върти се на различни страни, за да облекчи усилващите се спазми. Сред тъмнината на тясното помещение си спомня думите на странния старец в замъка „Каергуин“. В най-слабите си мигове е способна на изумителни неща.

Болката се изцежда от раните и от стомаха ѝ. Бумтенето в главата ѝ утихва. Успява да се откъсне от мъчението, да се изплъзне от въображаемия капан, да се скрие и да стане по-силна.

Мици си представя своите бебчета. Спомня си как ѝ ги подадоха в болницата. Нежният допир на личицата им. Внезапният прилив на закрилническа майчина любов. Любов, толкова силна, че е готова да убива, ако се наложи.

Затворените врати на гардероба се отварят. Тя премигва към светлината, която нахлува в тясното пространство.

Брюнетката поставя ръка на устата си и изглежда така, сякаш ще повърне.

– О, божичко, какво шибано мазало!

Мици не изпитва срам. Нито смущение. Каквото и да се случи, няма да се предаде. Няма да се откаже. Няма да разочарова момичетата си.

146

НЮ ЙОРК

Джо Стефани от НРА разпознава входящия номер на телефона на бюрото си и вдига веднага.

– Нека позная – казва със силния си акцент от „Бронкс“. – Обаждаш се, за да ми попречиш да се видя с децата си и да ми провалиш вечерта?

– Да я проваля или да я направя още по-успешна – казва Гарет Мадок. – Зависи как ще изтълкуваш новините, които ще ти съобщя.

– Ха, прав си. Е, какво имаш за мен, мой необичайно добре информирани чуждестранни приятелю?

– Али бин ал Шиб.

– Мамка му! Майтапиш се!

– Сериозно. Той е тук в Ню Йорк.

Джо усеща как стомахът му се преобръща.

– Сигурен ли си? Следиш ли го?

– Имаме „очи“ и „уши“, които не се откъсват от него. Толкова сме близо, че можем да го дръпнем за бялата брада.

Мъжът от НРА става подозрителен.

– Защо?

– Защо не е от значение в момента. Той току-що записа видеообръщение в дома на един от влиятелните хора от тяхната общност; сега е в кола с няколко бодигарда на път за летище „Кенеди“. Когато стигне там, предполагаме, че ще се насочи към частен хангар и ще изчезне.

– Шибана работа! – Джо грабва сакото си от облегалката на стола. – Ще ми осигуриш ли връзка?

– Ще се погрижа, докато ти събереш екипа си. Ще са ти нужни поне четири екипа всъщност. Следим и другите членове на клетката – бомбаджията, началника и няколко сподвижници.