Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Няма мляко.

– Имаш ли захар?

– Да.

Мици държи очите си затворени и обмисля ситуацията. Не са я убили. Дъщерите ѝ трябва да са живи.

Все още разсъждава за значението на прехвърлянето ѝ тук, когато чува как вратата се отваря и се разнася мъжки глас.

– Вече трябва да се е събудила.

Гласът е на мъжа с ножа. Чува го как идва към нея. Събира силите си. Той поставя ръка на устата ѝ и стиска носа, за да спре притока на въздух.

Тя се задъхва и закашля, после повдига клепачи.

Марчети се е навел, така че е на нивото на очите ѝ.

– Здравей отново.

Мици се оглежда. Стаята е от апартамент, била е права за това. Лампите са светнати, значи е нощ. Мястото е наскоро измазано, всичко е в найлони против прах. В ъгъла са натрупани дъски от паркет и кутии с боя.

– Имаш ли представа какво е това? – Марчети държи в ръка черен предмет, приличащ на копче.

– Детектор за метал.

– Умно момиче – той отстъпва назад. – Изправи се. – Подава детектора на брюнетката. – Провери я.

Мускулестият здравеняк вдига Мици от стола.

– Разтвори крака – изсмива се той. – Обзалагам се, че не са ти го казвали отдавна, а?

– Стига с тия глупости – развиква се Марчети.

Брюнетката включва скенера и го прокарва по вътрешната част на краката на Мици.

– В стомаха ѝ – казва Марчети. – За бога, ще бъде в стомаха ѝ или в червата, не в бедрата!

Жената се изчервява и вдига скенера нагоре. Мести го бавно и от колана на Мици се разнася бипкане. Здравенякът го разкопчава и го изважда от гайките на панталона. После посяга към якето, сваля ципа и разтваря ризата ѝ. Брюнетката прокарва детектора над голата плът и от едната страна на торса на Мици се разнася друго бипкане.

– Виж ти, виж ти – кимва доволно Марчети. – Изглежда си казала истината.

Обръща се към здравеняка.

– Сложи я отново на стола.

Мици го наблюдава как минава зад гърба ѝ, където вече не вижда.

– Както казах, освободете Амбър и няма да имате никакво съмнение дали в червата ми има това, което искате, или е просто празна флашка.

– Умно – провиква се той. – Така ще си купиш още малко време, защото знаеш, че ще трябва да я проверя, и затова няма просто така да те разпоря.

Мици чува течащата вода, после той се появява отново пред нея с чаша в ръка и я подава на брюнетката.

– Подръж я, докато се подготвя.

Отваря кутийка с хапчета, изхвърля опаковката и изважда всички таблетки от двата блистера. Очите му светват, когато поглежда към Мици.

– Голямо мазало ще настане. – Сграбчва я за косата и дърпа главата ѝ назад. – Отвори уста.

Тя я стиска плътно.

Той забива юмрука си в счупения ѝ нос.

Мици изпищява от болка.

Марчети мята разслабителните таблетки в устата ѝ и задържа главата ѝ назад.

– Вода!

Брюнетката излива съдържанието на чашата в устата на Мици. Тя се задавя. Опитва се да изплюе таблетките. Марчети задържа ръката си върху устата ѝ, докато накрая ги поглъща.

Мици се навежда напред и се опитва да си поеме дъх. Марчети отново дръпва главата ѝ назад и ѝ набутва още една порция таблетки между зъбите. Този път тя няма въздуха нито волята да се съпротивлява. В мига, в който водата докосва устните ѝ, започва да преглъща.

Марчети избърсва мократа си ръка в нея и се отдалечава. Когато стига до вратата, се обръща към подчинените си.

– Вкарайте я в тоалетната, за да не изцапа всичко тук.

144

ЛОНДОН

Лаптопът на коленете на Джордж Далтън показва картина от камерите върху каските на въоръжените агенти от шлепа в Темза.

Големият бавен кораб се е прилепил до пристана близо до мястото, където държат Мици Фалън.

– Екипът за действие е готов – обръща се той към Оуен. – Имаме параболични микрофони, прикачени към сградата, всеки момент трябва да получим аудио.

– Добре. Дръж хората на позиция – казва посланикът. – Трябва да увеличим максимално шансовете да стигнем до момичетата, преди да стане късно.

Обажда се на Мадок, за да получи информация за положението отвъд Океана.

– Гарет, можеш ли да говориш?

– Не за дълго.

– Какво става с децата на Фалън?

– Рос Грийн и Ив Гарет идентифицираха някои заподозрени. Екипи, с които Марчети или Мардрид са свързани косвено. Трябва ни малко време, за да уточним къде са в момента.

– Времето е единственото нещо, с което не разполагаме.

– Знам. Имам шест екипа с агенти в района на залива, разпръснати и от двете му страни, но пространството е голямо. Честно казано, без по-точна информация за лица и места ще тъпчем на едно място.