Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Партньорката ѝ посяга да грабне изтърколилия се пистолет.

– Давай – казва Мици. – Ако се нуждаех от оръжие, щях да си донеса.

Вратата на тоалетната се отваря и се появяват двама мъже. Здравеняци, които очевидно са бодигардове.

– Има счупен череп – кимва Мици към припадналата жена. – Чух как изпуква. По-добре я закарайте в болница, преди да е получила кръвоизлив.

Лицето на брюнетката става пурпурночервено, сякаш всеки момент ще получи удар.

– Сега ми дай флашката, шибана кучко!

– По-спокойно, сладурче – вдига ръце Мици. – Нещата тук вече са прецакани. Трябва да се успокоиш и да разсъждаваш трезво.

– Дай ми шибаната флашка! – жената допира пистолета до гърдите ѝ.

– Ако я искаш, лейди, ще трябва да я изгребеш от лайната ми.

Брюнетката я поглежда объркано.

– Глътнах я – обяснява Мици.

Един от мъжете пристъпва напред и я сграбчва за ръцете. Връзва ги с пластмасова свинска опашка и я стяга докрай, за да се впие болезнено в кожата ѝ.

– Излез оттук спокойно и послушно и може и да не ти счупя ръчичките.

Мици изпълнява указанията. Другият здравеняк увива пуловера си около ръцете ѝ, за да прикрие „белезниците“, после се навежда над пострадалата блондинка.

– Изгубила е съзнание. Ще видя какво мога да направя и ще ви последвам. Закарай устата кучка до реката и не ме чакайте.

140

ЛОНДОН

Драмата в тоалетната не е особено приятна за слушане. Оуен и Джордж Далтън седят в таксито и следят развитието на събитията чрез висящото на шията на Мици колие.

– Имаме лодки по Темза – казва Далтън. – И източно, и западно от Лондон бридж. – Потупва по стъклото, разделящо ги от шофьора. – Колин, карай към Темза; отвеждат я натам. Чувам шума от улицата – сигурно в момента излизат навън.

Оуен се взира през предното стъкло, докато таксито се влива в движението.

– Има около половин километър от кръчмата до пристана – пеша ще стигнат за по-малко от пет минути. Ако видиш сребрист мерцедес с миналагодишни регистрационни табели, това вероятно е колата, която ги следва.

– Ясно.

– Обзалагам се, че ще потеглят на изток – Далтън следи на лаптопа движещия се по картата на Лондон сигнал от проследяващото устройство на Мици. – Ето тук – посочва той в дясната част на екрана, – близо до Купола на хилядолетието 13.

Оуен не е убеден.

– Може би.

Консулът настоява.

– Има много открито пространство и неизползвани постройки. Спомни си, че компанията на Мардрид го купи в периода на строителния бум след олимпиадата.

– Знам, но той притежава имоти и около пристанище „Челси“, Батърси парк и Кю гардънс. – Докато говори, набира оперативната зала в замъка „Каергуин“. – Ланс. Фалън е в движение. Имаш ли картина?

Боку седи пред няколко монитора, които показват данни от камери, скрити в коли, в агентите по улицата и в хеликоптера, който лети над реката.

– Въздушният ни наблюдател я улови. Тя е с мъж и жена, почти до пристана на Лондон бридж. Вървят един до друг и на ръцете ѝ има нещо, вероятно за да се прикрият белезниците. Виждам закотвена малка яхта. От нея слизат хора. Сигурно са посрещачите.

– Какъв вид яхта? – пита Далтън.

Ланс се взира в екрана.

– Шест или осемместна, прилича по-скоро на състезателна, отколкото за круизи. – Вече я разпознава. – От същия вид, който използва морската полиция, „Тарга“, с двоен двигател; може да развива до трийсет-четиридесет възела в час.

– С какво разполагаме ние? – пита Оуен.

– Имаме голям шлеп, напълно екипиран с всякаква техника и спасителен екип, и една моторница „Хъстлър рокит“ с извънбордов двигател „Меркурий“, която може да вдигне сто възела, докато мигнеш.

– Използвайте моторницата само в краен случай. Ако се стигне до преследване, речната полиция ще ни погне. Нека да караме бавно и полека. Как се справят американците?

– ФБР са в ранчото на сестра ѝ в Сан Матео. Изпратили са агенти, преоблечени като хора от поддръжката. Казаха ми, че криминалистите са огледали навсякъде, но няма отпечатъци и ДНК съвпадения с познати престъпници.

– Не се изненадвам – казва Оуен. – Това е работа на професионалисти, такива, които нямат предишни...

– Марчети! – провиква се Боку. – Току-що видях Анджело Марчети на пристана. Той е един от хората, които слязоха от яхтата.

13Millennium Dome – многофункционална зала, построена с изложбена и развлекателна цел в чест на навлизането на Лондон в третото хилядолетие. Финансов провал за държавата, продаден на частни инвеститори. – б. пр.