Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Следващата зала е по-модерна: дълъг осветен бар от светло дърво, лъскави медни помпи за бира и черни дъски, на които са изписани дневните специалитети. Тълпата тук изглежда по-семейно ориентирана – майките, татковците и децата са заели най-хубавите маси до прозорците.

Телефонът иззвънява.

– Ало.

Никой не отговаря.

– По дяволите! – изругава тя. Поглежда го – само две от онези сигнални линии на екрана. Сигурно тук сигналът е слаб.

Излиза в коридора, за да има по-добър обхват.

След пет минути чакане, без повторно звънене, се изкачва по зле боядисаните стъпала до горните етажи, където има различни помещения и частни сепарета. Неколцина души я подминават. Никой не излъчва напрежение, каквото се очаква от човек, замесен в отвличане.

Когато стига до „Галери бар“, вече ѝ е ужасно горещо и си поръчва чаша минерална вода с лед. Докато чака, чува туристите да обсъждат, че Шекспир и Дикенс са идвали да пият тук. Като има предвид колко време чака да ѝ донесат поръчката, Мици не би се учудила, ако двамата все още се мотаят наоколо.

Точно когато взема рестото и се кани да го пусне в чантата, телефонът ѝ звънва.

За малко да изпусне парите, докато отговаря:

– Фалън!

И отново няма отговор.

Тя се оглежда наоколо. Никой не я гледа. Мястото е пълно с обикновени на вид трийсетинагодишни мъже, няколко бизнесмени и групичка младежи в далечния ъгъл. Никой от сервитьорите и сервитьорките не ѝ обръща внимание.

Мици се опитва да се успокои. Отпива глътка от чашата си на бара. След десет минути тръгва към изхода. На долния етаж оставя вече празната си чаша на една маса и се запътва към единственото място, което още не е посещавала.

Тоалетната.

Студено е и мирише на влажна мазилка и евтин ароматизатор. Мици влиза в кабинката, после отива да си измие ръцете. Огледалото над мивката е жестоко напомняне, че лицето ѝ все още е със синини. Тъмните като на панда кръгове около очите ѝ вече са започнали да стават кървавочервени.

Изчаква търпеливо слабата брюнетка с черни дънки, черно яке и бяла тениска да изсуши ръцете си под шумния сешоар.

Погледите им се срещат за секунда. Мици отклонява очи към вратата. На нея се е облегнала жена на около трийсет, с атлетично телосложение, и с къса руса коса. В ръката си държи пистолет.

Брюнетката се усмихва, протяга ръка и щраква с пръсти.

– Дай ми флашката.

138

Оуен Гуин се плъзга в сенките на тесния проход, странично от главната улица, на метри от „Кръчмата на Джордж“ и приема обаждането.

– Гарет, навън съм и съм сред хора; спешно ли е?

– Да – потвърждава Мадок. – Изпращам ти файл. На него е току-що направеният от „Ал Кайда“ запис.

Оуен наблюдава как един сребрист мерцедес спира пред входа на кръчмата и от него излизат двама широкоплещести мъже.

– Знаем ли кои са мишените?

– Не. Речта разкрива доста неща, но не и конкретни. Накарах Хемингс да гледа записа и той смята, че мишената най-вероятно ще бъде религиозен водач.

Мъжете изчезват в кръчмата, но колата остава отвън с пуснати аварийни светлини.

– Вече го обсъдихме. Новият папа ще бъде по-охраняван и от Обама. Не желая да се свързвам с Ватикана и да искам да отложат посещението му в Уелс, ако нямам по-конкретна информация.

– Не мога да ти дам такава. Не и в момента.

На екрана си Мадок вижда как Ал Шиб благодари на Коршиди и се приготвя да си тръгне от дома му.

– Нашият нов приятел се раздвижи, трябва да вървя. Преди напълно да отхвърлиш предупреждението ми за нападение срещу папа Франциск, моля те, погледни записа и помисли.

– Добре, ще го направя – Оуен гледа как мерцедесът потегля и се насочва надолу към Лондон бридж. – Ще намеря време в следващия час. – Поглежда часовника си. По-късно е, отколкото е мислел. – Папата е вече в Уелс, но първата му публична поява е утре сутринта. Ако е в опасност, атаката ще бъде насрочена за тогава.

139

ЛОНДОН

Мици не обръща внимание на едрата блондинка и се втренчва в жилавата брюнетка до редицата мивки.

– Няма да получите нищо. Не и докато не закарате Амбър в болница, за да се погрижат за нея. Когато разбера, че сте го направили и говоря с нея, ще получите каквото искате.

Брюнетката се намръщва.

– Не сме тук, за да преговаряме – казва тя и кимва към блондинката до вратата.

Мици усеща убедителното дуло на пистолета, забито в ребрата ѝ. Удря рязко дясното коляно на жената с левия си крак, извива ръката ѝ зад врата и блъска русата глава в ръба на мивката. Чува се пукот на счупени кости и Мици знае, че докато се стовари на пода, блондинката вече ще е загубила съзнание.