Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Вторачи се в Гърни с поглед, толкова безцветен, колкото беше и тонът му:

– В колко часа за пръв път осъзнахте, че има пожар?

– Не съм поглеждал часовника. Предполагам, че е било между осем и двайсет и осем и четиридесет.

– Кой го забеляза пръв?

– Госпожица Корасон.

– Какво привлече вниманието ѝ към него?

– Не знам. Погледна по някакъв повод навън през стъклените врати и видя пламъците.

– Като за начало, знаете ли защо е погледнала навън?

– Не.

– Какво направи, след като видя пламъците?

– Извика нещо.

– Какво извика?

– Мисля, че беше „Боже господи, какво е това?“, или нещо подобно.

– Вие какво направихте?

– Приближих се от масата за хранене, където седях, видях пожара, втурнах се към телефона и се обадих на номер 911.

– Проведохте ли някакви други разговори по телефона?

– Не.

– Някой друг от хората в къщата обаждал ли се е някъде?

– Не съм забелязал такова нещо.

– Какво направихте след това?

– Обух си обувките и хукнах надолу към плевнята.

– В тъмното?

– Да.

– Сам?

– Със сина си. Следваше ме по петите.

– Този на име Кайл, който сега е тук?

– Да, моят... единствен син.

– Какъв цвят беше огънят?

– Преобладаващо оранжев. Гореше бързо, с много висока температура и вдигаше силен шум.

– Гореше основно на едно място или на повече от едно?

– Гореше почти навсякъде.

– Забелязахте ли дали прозорците на плевнята са отворени или затворени?

– Бяха отворени.

– Всички?

– Така мисля.

– Така ли ги бяхте оставили?

– Не.

– Сигурен ли сте?

– Да.

– Някакви необичайни миризми?

– Нефтен дестилат. Почти със сигурност бензин.

– Да не би да имате личен опит с горивни ускорители?

– Преди да постъпя на работа в отдел „Убийства“ на нюйоркската полиция, за кратко участвах в съвместно обучение с екип от отдела по разследване на палежи.

Иначе безизразното лице на Крамдън трепна няколко пъти съвсем леко, сякаш в резултат от бързо пробягали през ума му неизказани мисли.

– Предполагам – продължи Гърни, – че с кучето сте открили улики за наличието на реактив в основите на вътрешните стени, както и в почвената проба, която взехте.

– Проучихме много щателно цялото място.

Гърни се усмихна на този нищо незначещ отговор.

– И в момента проверявате почвените проби с мобилния хроматограф в микробуса ви. Прав ли съм?

Единствената реакция на Крамдън при това предположение бе мимолетното изпъкване на едно мускулче на челюстта му. Последва кратка пауза, после поредният въпрос:

– Направихте ли опит да угасите огъня, или да влезете в сградата, преди да пристигнат първите отзовали се полицейски екипи?

– Не.

– И не сте правили опити да изнасяте ценните вещи от сградата?

– Не. Огънят беше прекалено силен.

– Какво бихте изнесли, ако имахте такава възможност?

– Инструменти... един електрически сплитер за трупи 2... каяците ни... велосипеда на съпругата ми... малко мебели, които съхранявахме там.

– Изнасяно ли е нещо ценно от сградата през месеца, предшестващ пожара?

– Не.

– Постройката и предметите в нея застраховани ли бяха?

– Да.

– С каква полица?

– За домашно имущество.

– Ще ми е необходим опис на имуществото в сградата, както и номера на застрахователната ви полица, името на брокера 3ви, както и това на застрахователната ви компания. Застрахователната премия да се е увеличавала наскоро?

– Не. Или поне аз не знам, освен ако не е имало някакво автоматично увеличение, свързано с инфлацията.

– Не би ли трябвало да ви уведомят, ако има такава промяна?

– Нямам представа.

– Имате ли и друга полица, покриваща щетите при пожар?

– Не.

– Друг път изплащали ли са ви щети при настъпило застрахователно събитие, независимо какво?

Гърни се замисли за миг:

– Да, застраховка против кражба. Преди около трийсет години, когато живеех в града, ми откраднаха мотоциклета.

– Това ли е?

– Това е.

– Замесени ли сте в някакви конфликти със съседи, роднини, бизнес партньори или други лица?

– Възможно е да имаме проблем, за който не сме били наясно – с подпалвача, който е смъкнал знаците ни „Ловът забранен“.

– Кога сте ги поставили?

– Съпругата ми ги сложи преди две години, малко след като се преместихме тук.

– Някакви други конфликти?

На Гърни му хрумна, че да срежат стъпалото на стълбището под краката ти и да ти прошепнат странно предупреждение в ухото може да се счита за признак за конфликт. От друга страна, липсваха доказателства, че саботажът и предупреждението са насочени лично към него. Прочисти гърлото си: