Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

На масата настъпи шокирано мълчание. Пръв го наруши Кайл:

– Мътните да го вземат! И това е приказката, с която баща ти те е приспивал като дете?

– Не я разказваше толкова често, но всеки път, когато я чуех, се плашех до смърт – погледна към Гърни. – Сега, като каза „Не дърпай дявола за опашката“, отново си припомних това вледеняващо усещане. Но... не разбирам как може някой да те е причаквал в мазето. Или защо би ти прошепнал тези думи. Къде е логиката?

Очевидно някакъв въпрос притесняваше и Мадлин, но преди да успее да го зададе, на външната врата силно се почука.

Гърни стана да отвори. На прага бе застанал следователят. Беше по-възрастен, по-едър, сивокос и по-малко атлетичен от повечето детективи в БКР. Ъгълчетата на лишените му от съчувствие очи бяха увиснали, сякаш дърпани надолу от трупано цял живот разочарование от човешките същества.

– Приключих с първоначалния оглед на местопрестъплението – отегченият тон допълваше изражението му. – Сега имам нужда от малко информация от ваша страна.

– Влезте – рече Гърни.

Мъжът щателно, почти вманиачено избърса обувките си в изтривалката пред вратата, след което последва Гърни покрай малкия килер по коридора към кухнята. Оглеждаше обстановката с безразличие, зад което – Гърни беше сигурен в това – се крие навик за подозрителна инспекция. Детективите по палежите, които познаваше в града, до един бяха много проницателни.

– Както току-що уведомих г-н Гърни, ще имам нужда от малко информация от всеки от вас.

– Как ви беше името? – попита Кайл. – Пропуснах го, когато пристигнахте тази сутрин.

Мъжът го изгледа безизразно – без съмнение, помисли си Гърни, преценява агресивната нотка в тона на младежа. След миг каза:

– Детектив Крамдън.

– Наистина ли? Като Ралф?

Още един безизразен поглед.

– Ралф 1? От „Младоженците“?

Мъжът поклати глава – повече като отхвърляне на въпроса, отколкото като отговор. Обърна се към Гърни:

– Мога да проведа разговорите в микробуса си или тук в къщата, ако има подходящо място за целта.

– Ето тук на масата е добре.

– Следва да ги проведа индивидуално, без останалите да присъстват, за да се избегне чуждо влияние върху спомените на свидетелите.

– Добре, нямам нищо против. Дали съпругата, синът ми и госпожица Корасон ще се съгласят, зависи от самите тях.

– И аз не възразявам – каза Мадлин, въпреки че тонът ѝ не беше съвсем благосклонен.

– Нямам... нямам нищо против – обади се Ким несигурно.

– Очевидно детектив Крамдън мисли, че можем да се окажем заподозрени – отбеляза Кайл сякаш изгаряше от желание да предизвика спречкване.

Мъжът извади от джоба си малко записващо устройство, подобно на айпод, и го заразглежда, като че ли бе далеч по-интересно от коментара на Кайл.

Гърни се усмихна:

– Не бих му се разсърдил. В случаите на пожар собствениците наистина са обичайните заподозрени.

– Невинаги – меко каза Крамдън.

– Успяхте ли да вземете добри проби от почвата? – попита Гърни.

– Защо питате?

– Защо питам? Защото някой подпали плевнята ми миналата нощ и бих искал да знам дали двата часа, които прекарахте там долу, са били продуктивни.

– Бих казал, да – той замълча. – Но това, което трябва да направим сега, е да проведем разговорите.

– В каква последователност?

Крамдън пак премигна.

– Вие пръв.

– Предполагам, че останалите трябва да отидем в кабинета – вметна Мадлин хладно – и да си чакаме реда?

– Ако не възразявате.

Докато напускаше стаята заедно с Кайл и Ким, тя се обърна на вратата:

– Предполагам, детектив Крамдън, че на даден етап все пак ще споделите с нас какво сте открили за нашата плевня?

– Каквото можем, ще споделим.

Беше отговор, толкова изпразнен от съдържание, че Гърни едва се сдържа да не се изсмее с глас. Отговор, който самият той бе давал безброй пъти през годините.

– Очарована съм да го чуя – отвърна Мадлин с явна липса на подобна емоция. После последва Ким и Кайл по коридора към кабинета.

Гърни пристъпи към масата за закуска, седна на един стол и даде знак на Крамдън да се настани на другия срещу него.

Мъжът постави диктофона на масата, натисна копчето за запис, седна и заговори с вял, бюрократичен тон:

– Детектив Евърет Крамдън, районно управление Олбъни, БКР... Записаният разговор е с начало десет часа и седемнайсет минути сутринта на двайсет и четвърти март 2010 година... Разпитван – Дейвид Гърни... Място на разпита – къщата на разпитвания, находяща се в Уолнът Кросинг. Целта на разпита е да се събере информация относно подозрителен пожар, възникнал в помощна сграда в имота на Гърни, определена като плевня, приблизително на сто и осемдесет метра югоизточно от главната къща. Записът ще бъде свален на хартия и показанията ще се подпишат под клетва.