Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Ким беше седнала в другото.

– Не бърза особено – отговори Гърни.

– Смяташ ли, че ще открие нещо полезно?

– Зависи от това колко е добър и колко непредпазлив е бил подпалвачът.

В сивата мараня детективът от БКР отново преброждаше с болезнена мудност периметъра на разрушената постройка. Придружаваше го едро куче на дълъг повод. Приличаше на черен или кафяв лабрадор – без съмнение толкова добре обучен в откриването на следи от запалими вещества, колкото и господарят му в събирането на улики.

– Още ми мирише на дим – каза Мадлин. – Вероятно се е просмукал в дрехите ти. Може би трябва да си вземеш душ.

– След малко – отвърна Гърни. – В момента имам твърде много за обмисляне.

– Можеш поне да си смениш ризата.

– Ще я сменя. Само че не точно на секундата, става ли?

– Е – започна Кайл след неловкото мълчание, – имаш ли някакви подозрения кой би могъл да го направи?

– Подозрения имам. Имам подозрения и за всякакви други неща, но това е много различно от повдигането на обвинение срещу някого.

Кайл се премести напред, към ръба на креслото.

– Почти цяла нощ съм мислил. Не успях да заспя дори след като си тръгнаха пожарните коли.

– Не мисля, че някой от нас е спал. Поне аз не съм.

– Той сигурно ще се предаде.

Гърни погледна към Кайл от мястото, където бе застанал:

– Подпалвачът? Защо смяташ така?

– Тези малоумници накрая не пропускат да се похвалят пред някого в някой бар, нали така?

– Понякога.

– Не мислиш ли, че този ще стори същото?

– Първо, зависи защо е предизвикал пожара.

Видът на Кайл подсказваше, че е изненадан от отговора на баща си.

– Може би защото е алкохолизиран луд ловец, раздразнен от табелите „Ловът забранен“, които си наслагал по пътя?

– Предполагам, че това е една от възможностите.

Мадлин се смръщи над чашата с кафе.

– Като вземем предвид факта, че е свалил половин дузина от табелите и ги е подпалил пред вратата на плевнята, дали не е нещо повече от възможност?

Гърни отново хвърли поглед надолу по хълма.

– Да изчакаме да видим какво ще каже човекът с кучето.

Кайл изглеждаше заинтригуван:

– Докато е свалял знаците, за да ги изгори, сигурно е оставил следи от обувки в калта, може би дори отпечатъци от пръсти по стълбовете на оградата. Може да е изпуснал нещо. Да го споменем ли на онзи?

Гърни се усмихна:

– Ако си разбира от работата, няма нужда ние да му казваме. А ако не си разбира, и да му кажем, няма да помогне.

Ким издаде тих странен звук сякаш трепереше – и потъна още по-дълбоко в креслото си:

– Тръпки ме побиват... само като си помисля, че е бил някъде там по същото време, по което и аз съм била навън... че се е промъквал наоколо в тъмното!

– По същото време, по което всички бяхте навън – отбеляза Мадлин.

– Така е – съгласи се Кайл. – Долу на пейката. Божичко! Може да е бил само на няколко метра от нас. По дяволите!

Или на метър-два, помисли си Гърни. Или дори на сантиметри. Припомни си с внезапно угризение на съвестта как сляпо бе поел край плевнята.

– Току-що ми хрумна нещо – каза Кайл. – За тези две години, откакто сте тук, някой да се е обръщал към вас с молба да ловува в имота ви?

– Доста хора го направиха в началото, когато се преместихме – отговори Мадлин. – Винаги отказвахме.

– Може този тип да е от онези, на които сте отказали. Сред тях имаше ли някой особено ядосан? Или някой, който да твърди, че има право да ловува тук?

– Едни се държаха по-приятелски от други. Не помня някой да е настоявал, че притежава специални права.

– А някакви заплахи? – поинтересува се Кайл.

– Не.

– Или вандализъм?

– Не – тя проследи погледа на Гърни, който се спря върху стрелата с червените пера на плота. – Струва ми се, че баща ти се опитва да реши дали това се брои за вандализъм.

– Кое дали се брои? – попита Кайл, а очите му се разшириха.

Мадлин продължи да наблюдава Гърни.

– Стрела с остър като бръснач връх – отвърна Гърни и я посочи. – Намерих я да стърчи, забодена в една от цветните лехи онзи ден.

Кайл отиде до плота, взе стрелата и се намръщи:

– Това е странно. Нещо друго странно случвало ли се е?

Гърни сви рамене:

– Не и ако не броиш повредените спирачки на трактора, които си бяха наред последния път, когато го използвах, или бодливото прасе в гаража...

– Или мъртвата миеща мечка в комина, или змията в пощенската кутия – прибави Мадлин.

– Змия ? В пощенската ви кутия ?! – ужаси се Ким.