Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

С широка усмивка Кайл внимателно постави тортата с горящите свещи в средата на масата. – Някога много се ядосвах, когато забравяше рождения ми ден. После обаче осъзнах, че той не помни дори своя собствен, така че не беше толкова зле.

Ким се разсмя.

– Пожелай си нещо и ги духни – предложи Кайл.

– Добре – съгласи се Гърни.

След това отправи желанието си наум: „Боже, помогни ми да кажа правилното нещо“. Спря за миг, пое си дъх възможно най-дълбоко и духна около две трети от свещите. Пак пое дъх и угаси и останалите.

– Успя! – възкликна Кайл.

После отиде в коридора, където беше главният шалтер за кухненските лампи и отново го включи.

– Мислех, че трябва да ги духна всичките наведнъж – каза Гърни.

– Не и когато са толкова много. Никой не може да угаси четиридесет и девет свещи наведнъж. Според правилото имаш право на втори опит за всяка бройка над двайсет и пет.

Гърни погледна смутено към Кайл и пушещите свещички и отново усети, че има опасност да се разплаче.

– Благодаря ви.

Кафе-машината започна да църцори и Мадлин отиде да се погрижи за кафето.

– Знаеш ли – подхвърли Ким, – изобщо не изглеждаш на четиридесет и девет. Ако трябваше да предполагам, бих казала трийсет и девет.

– В такъв случай щях да съм станал баща на тринайсет години – отбеляза Гърни. – И да съм се оженил за майката на Кайл на единайсет.

– Ей, за малко да забравя! – сепна се Кайл и посегна да вземе нещо изпод стола си. Когато се изправи, държеше кутия за подарък, подходяща за риза или може би шал. Беше опакована с лъскава синя хартия и беше завързана с бяла панделка. Под бялата лента бе мушнат плик с големината на поздравителна картичка. Кайл подаде на баща си кутията през масата.

– Божичко – каза Гърни и неловко я прие. С Кайл не си бяха разменяли подаръци за рождените дни от... колко години станаха?

Кайл се вълнуваше, обхванат от нетърпение:

– Просто нещо, на което попаднах и реших да ти го взема.

Гърни развърза панделката.

– Виж първо картичката – насочи го Кайл.

Гърни отвори хартиения плик и измъкна картичката донякъде. Отпред с весел наклонен шрифт беше написано: За рождения ти ден – мелодия лично за теб!

В средата напипа твърда издутина – без съмнение беше едно от онези скрибуцащи, уж пеещи нещица. Реши, че като отвори картичката, ще бъде подложен на още едно изпълнение на „Честит рожден ден“.

Но така и не успя да провери.

Ким, чието внимание очевидно бе привлечено от нещо извън къщата, се изправи толкова рязко, че столът ѝ се прекатури. Без да обръща внимание на трясъка, тя хукна към френските прозорци.

– Какво е това? – извика с нарастваща паника, вперила разширени очи в тревистия склон. Ръцете ѝ се стрелнаха към лицето.

– Боже, о, боже! Какво е това?!

1Известен стил семпли и красиви антични мебели, произвеждани от религиозна секта, известна като The Shakers и създадена през XVIII век – б. р.

2Игра на думи – на английски името на агента (Тrout) означава „пъстърва“. – б. р.

Беше валяло с прекъсвания от полунощ до разсъмване. Сега, когато сутринта беше напреднала, във въздуха се стелеше фина мъгла.

– Смяташ ли да ходиш нататък? – попита Мадлин и стрелна Гърни с остър поглед.

Седеше на масата за закуска, обвила с длани чашата с кафе, и сякаш зъзнеше в тънкия пуловер над нощницата си.

– Не. Просто гледам.

– Всеки път, като застанеш там, вътре влиза миризмата на пушек.

Гърни затвори френските прозорци, които бе отворил преди минута (за десети път тази сутрин), за да види по-ясно плевнята, или по-точно онова, което бе останало от нея.

Почти цялата дървена облицовка на стените и всички дървени части на покрива бяха изгорели в снощния буен пожар. Останала беше оголената като скелет конструкция от подпори и греди, но и тя беше прекалено нестабилна, за да се използва занапред. Всичко, което все още не се беше срутило, трябваше да се бутне.

Ситната мъгла се носеше бавно и придаваше на картината объркваща неестественост. Или може би, помисли си Гърни, объркването беше в него самия – нормално последствие от безсънието. Не помагаше и незаинтересованото отношение на специалиста по палежи от Бюрото за криминални разследвания (БКР). Беше дошъл в осем сутринта, за да поеме нещата в свои ръце след пожарната и местните униформени. Вече от два часа ровеше в пепелта и отломките.

– Онзи човек още ли е там долу? – попита Кайл, който седеше в отдалечения край на стаята, в едно от креслата до камината.