Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Не, не ми е известно да има друг.

– Напускали ли сте къщата през двата часа преди откриване на пожара?

– Да. Слязох и седнах на пейката край езерото след вечеря.

– По кое време се случи това?

– Стигнах там малко след като се стъмни, така че... вероятно около осем часа.

– Защо отидохте там?

– Да поседя на пейката, както споменах. Да се отпусна. Да се поуспокоя.

– В тъмното?

– Да.

– Разстроен ли бяхте?

– Уморен, нетърпелив.

– Във връзка с какво?

– Личен въпрос от делови характер.

– Свързан с пари?

– Не точно.

Крамдън се облегна назад на стола с очи, приковани в едно петънце на масата. Протегна пръст и го докосна любопитно:

– И докато седяхте там в тъмното и си почивахте, чухте ли и забелязахте ли нещо?

– На два пъти чух някакви звуци в гората зад плевнята.

– Какви звуци?

– Може би чупене на клонки? Не можах да разбера със сигурност.

– Някой друг напускал ли е къщата през двата часа преди пожара?

– Синът ми слезе долу до пейката и остана известно време. Госпожица Корасон също е излизала за малко, но нямам представа точно колко.

– Къде е ходила?

– Не знам.

Детективът повдигна едната си вежда:

– Не попитахте ли?

– Не.

– Ами синът ви? Знаете ли дали е ходил на друго място, освен от къщата до пейката и обратно?

– Само до пейката и после обратно до къщата.

– Откъде сте толкова сигурен?

– Носеше в ръка запалено фенерче.

– Ами съпругата ви?

– Какво за нея?

– Тя излизала ли е от къщата?

– Доколкото знам, не.

– Но не сте сигурен?

– Не съм напълно сигурен.

Крамдън кимна бавно, сякаш тези факти се свързваха в ясен, разбираем модел. После прокара нокът по малкия черен дефект на плота на масата.

– Вие ли подпалихте пожара? – попита той, все още загледан в петното.

Гърни знаеше, че това е един от стандартните въпроси, които винаги се задаваха при разследване на палеж.

– Не.

– Вие ли накарахте друго лице да го подпали?

– Не.

– Знаете ли кой го е извършил?

– Не.

– Познавате ли някого, който би могъл да има причина да го извърши?

– Не.

– Имате ли някаква друга информация, която би могла да е от полза за разследването?

– В момента не.

Крамдън го изгледа:

– Какво означава това?

– Означава, че в момента не разполагам с друга информация, която би могла да е от полза за разследването.

В подозрителния поглед на мъжа проблесна едва доловим гняв:

– Тоест възнамерявате в бъдеще да разполагате с информация, свързана със случая?

– О, да, Евърет, определено в бъдеще ще разполагам с такава информация. Можеш да си сигурен в това.

1Ралф Крамдън е лесноизбухлив, но добросърдечен герой от популярния американски сериал The Honeymooners, който по-късно вдъхновява образа на Фред Флинтстоун. – б. р.

2Машина, с която се режат дърва за огрев – б. пр.

3Посредниците в застрахователната дейност са застрахователни брокери и застрахователни агенти. Разликата между брокер и агент е, че агентът е представител на една-единствена застрахователна компания, а застрахователният брокер може да работи с всички застрахователи. – б. пр.

Крамдън посвети само около двайсетина минути на всеки от разпитите на Мадлин и Кайл, но прекара повече от час с Ким.

Беше станало почти дванайсет. Мадлин му предложи обяд, но той отказа, а изражението му беше по-скоро кисело, отколкото любезно. Без да даде обяснение, излезе от къщата, слезе по полегатото пасище и се качи в микробуса, който беше паркиран между езерото и останките от плевнята.

Утринната мъгла се беше разсеяла и денят леко се бе прояснил под високата облачност. Гърни и Ким седяха на масата, докато Мадлин миеше гъби за омлет. Кайл се бе загледал навън през кухненския прозорец:

– С какво, по дяволите, се е захванал пък сега?

– Вероятно проверява докъде е стигнала газово-течната хроматография – каза Гърни.

– Или тайничко си яде сандвича – обади се Мадлин с нотка на неприязън.

– Анализът обикновено е готов около час след пускането на хроматографа.

– Какво ще му покаже този анализ?

– Много. Хроматографът е в състояние да разложи всеки катализатор на компонентите му – точното количество от всяка съставка, което на практика е като пръстов отпечатък на съответния химикал по вид, понякога даже по марка, ако формулата е по-специфична. Може да е доста конкретен.

– Колко жалко, че не може да е толкова конкретен и за кучия син, който подпали пожара – заяви Мадлин, докато режеше една голяма гъба с очевиден замах. Ударите на ножа кънтяха по дъската.