Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Е – отбеляза Кайл, – детектив Крамдън може и да има умна машина, но си е задник. Не спря да ме пита за фенерчето, за това точно по коя пътека съм поел на излизане и на връщане към къщата, колко време съм прекарал с татко долу край езерото. Май намекваше, че може и да съм излъгал, като казах, че не знам кой е запалил пожара. Глупак!

Той погледна към Ким:

– Теб най-дълго те задържа. За какво беше цялата работа?

– Изглежда, искаше да узнае и най-незначителната подробност за „ Сираци на убийствата“ .

– За телевизионния ти филм? За какъв дявол му е притрябвало да знае за него?

Тя сви рамене:

– Може би смята, че двете неща са свързани?

– Знаеше ли за Сираците ? – попита Гърни. – Или ти му каза?

– Аз му казах, когато попита каква е връзката ми с теб, как се е случило така, че съм тук.

– Какво му разказа за моята роля в проекта?

– Че действаш като технически съветник по въпросите, свързани със случая с Добрия пастир.

– И това е всичко?

– Почти.

– Каза ли му за Роби Мийс?

– Да, той попита за това.

– За кое?

– Дали имам конфликти с някого.

– А ти му разказа за... странните неща, които се случват?

– Беше много настоятелен.

– И за стълбите? За шепота?

– За стълбите, да. За шепота, не. Лично аз не съм го чула, така че сметнах, че ти ще решиш.

– Какво още?

– Това е всичко. О, искаше също да знае къде точно съм ходила, когато излязох за малко от къщата снощи. Дали съм чула нещо, дали съм те видяла, дали съм видяла Кайл или някой друг, такива неща.

В гърдите на Гърни бавно се надигна вълна от безпокойство. Във всеки следствен разговор или разпит по престъпление съществува широк спектър от факти, които могат да бъдат, но могат и да не бъдат споделяни. В единия край на този спектър са неуместните лични подробности, които никой разумен полицай не би очаквал който и да било да сподели по собствено желание. В другия край са основни факти – ключови за разбиране на престъплението; факти, чието скриване би представлявало възпрепятстване на правосъдието. По средата е сива зона, подлежаща на разискване и осмисляне. Въпросът тук беше дали въз основа на случката в мазето личният конфликт в живота на Ким би могъл да бъде разглеждан и като конфликт в живота на Гърни. Ако тя бе свидетелствала за възможна връзка между своята прерязана стълба и неговата изгоряла плевня, дали и той не би трябвало да направи същото?

И по-същественият въпрос – защо не го беше направил? Дали заради дълбоко насадената му полицейска склонност да контролира ситуациите чрез контрол над информацията? Или беше заради онова, което отказваше да погледне в очите – твърде бавното възстановяване от прострелването. Страхът, че способностите му са отслабнали – че не е толкова силен, толкова проницателен, толкова бърз, колкото навремето, че някога не би допуснал да падне по лице и не би позволил на шепнещия да избяга.

– Ще разрешиш проблема – каза Мадлин и плъзна съдържанието на отрупаната с нарязани гъби и лук дъска в голям дълбок тиган на печката.

Той осъзна, че го е наблюдавала и за пореден път демонстрира изкусното си умение да чете онова, което става вътре в него – да вижда мислите и чувствата в очите му толкова ясно, все едно ги е изказал с думи. В началото на брака им тази ѝ способност му се виждаше почти плашеща. Сега вече я приемаше като една от най-милите и ценни реалности в съвместния им живот.

Тиганът започна да цвърчи, из стаята се разнесе приятен аромат.

– Ей, това ми напомня нещо – възкликна Кайл и се огледа. – Подаръкът на татко за рождения ден! Той така и не довърши отварянето му на вечерята снощи.

Мадлин посочи към бюфета. Кутията, все още в опаковката от светлосиня хартия, лежеше до стрелата. С широка усмивка Кайл я взе и я постави на масата пред баща си.

– Ами... – рече Гърни с известно смущение.

Започна да развива хартията.

– Дейвид, за бога – възкликна Мадлин, – изглеждаш така, сякаш обезвреждаш бомба.

Той се засмя нервно, дръпна остатъка от опаковката и отвори кутията, която също беше в синьо. След като разви няколко пласта тънка бяла копринена хартия, откри красива рамка от чисто сребро, двайсет на двайсет и пет сантиметра. В рамката беше поставена изрезка от вестник, пожълтяла с течение на годините. Той се вторачи в нея, премигвайки.

– Прочети я на глас – каза Кайл.

– Аз... ъъъ... очилата ми за четене не са тук.

Мадлин го изгледа със смесица от любопитство и загриженост. После намали пламъка на газта под тигана, мина през стаята и взе рамката от ръцете на Гърни. Бързо я обходи с поглед.