Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Действително ли смяташ, че това е обяснението?

– Вероятно, не – въздъхна той.

Мадлин му хвърли един от онези изучаващи погледи, които го караха да се чувства прозрачен.

– И така – подхвърли тя небрежно, – каква е следващата стъпка?

– Не мога да говоря от името на Крамдън. Лично аз ще трябва да се вгледам в наличните факти за известно време и да преценя кое с кое е свързано. Съществуват някои основни въпроси, с които трябва да се справя.

– Например да решиш дали си имаш работа с един или с двама противници?

– Именно. В някои отношения бих предпочел да са двама.

– Защо?

– Защото, ако човекът зад взлома в дома на Ким и нападението у нас е един и същ, сме изправени пред нещо – и някого – много по-сериозно от някакъв си разгневен ловец.

Таймерът на фурната иззвъня силно три пъти. Мадлин не обърна внимание на призива.

– Някой, свързан със случая „Добрия пастир“?

– Или пък с Роби Мийс, когото може да съм подценил.

Таймерът дрънна отново.

Мадлин наклони глава към прозореца.

– Чувам ги, идват по пътя.

– Какво?

Думата беше не толкова въпрос, колкото израз на раздразнението му от рязката смяна на темата. Мадлин не си направи труда да му отговори. Гърни изчака и след няколко секунди и той самият успя да долови ръмженето на класическия „Би Ес Ей“.

Четиридесет и пет минути по-късно, след като омлетите бяха изядени и масата разчистена, Гърни вече бе в кабинета си и отново преглеждаше документите, които беше получил от Хардуик по електронната поща. Надяваше се да намери нещо важно, което е пропуснал първия път. Отложи връщането към снимките от аутопсията, докато не прехвърли всичко останало. Почти успя да се убеди да избегне това преживяване с аргумента, че ще е безполезно и неприятно, особено предвид факта, че страховитите изображения все още бяха съвсем ясни в съзнанието му от предния път, когато ги беше разглеждал. В крайна сметка обаче се захвана с тях, подтикван от същия онзи маниакално-натрапчив ген, който беше огромен плюс за кариерата му и огромна катастрофа за личния му живот.

Може би се дължеше на това, че прегледа снимките в различна последователност, или пък съзнанието му в този момент беше по-възприемчиво... независимо от причината сега забеляза нещо, което първия път беше пропуснал. Раните от куршумите в две от главите сякаш бяха точно на едно и също място. Затършува из чекмеджето на бюрото си за изтриващ се маркер, не успя да намери, излезе и отиде в кухнята. Най-после откри един в чекмеджето на бюфета.

– Изглеждаш така, сякаш си надушил прясна следа – отбеляза Кайл. Двамата с Ким седяха край камината, а креслата им, както забеляза Гърни, бяха леко приближени едно до друго.

Кимна, без да отговори.

След като се върна в кабинета, с помощта на кредитна карта вместо линийка нарисува правоъгълник около една от главите със съвпадащи рани – директно върху компютърния екран. След това свърза с диагонални линии два по два срещуположните ъгли на правоъгълника, за да определи пресечната им точка и да потвърди онова, което подозираше: диагоналите се пресичаха точно в центъра на раната. Забързано избърса екрана с ръкава на ризата си и повтори упражнението върху другата снимка – резултатът беше същият. Обади се на Хардуик и остави съобщение: „Гърни е. Трябва да ти задам един бърз въпрос за снимките от аутопсията. Благодаря.“

После внимателно проучи останалите четири снимки, една по една. Когато беше на четвъртата, звънна Хардуик.

– Хей, Шерлок, какво става?

– Просто се чудя за нещо. Поне в два от случаите мога да докажа, че входната рана е в абсолютния център на профила. Не бих могъл да говоря за останалите четири, тъй като те сякаш са обръщали главите си към страничния прозорец в момента, когато ги е улучвал куршумът. Възможно е и при тях входните рани да са в абсолютния център спрямо посоката на изстрела, но не мога да съм сигурен, понеже за снимката при аутопсията телата не са поставени под същия ъгъл спрямо фотоапарата, под какъвто са били спрямо дулото на пистолета.

– Не съм сигурен, че разбирам за какво говориш.

– Питам се дали при различните медицински експертизи са направени повече измервания на положението на раните и ъглите, отколкото са описани в докладите, които ми изпрати. Защото, ако...

Хардуик го прекъсна:

– Задръж! Задръж малко! Момчето ми, моля те, не забравяй, че цялата информация, която притежаваш, е дошла при теб по някакъв друг начин. За мен би било наказуемо престъпление да ти пращам какъвто и да било официален материал от досието на Добрия пастир. Това ти е ясно, нали така?